Ще пуснеш ли накрая новините, та да чуем к’во става!

Абе, колега! Заеби таз чалга, бе, пусни новини да чуем к’во става, бе.

Мощен глас се извиси в дъното на маршрутката, за да разбуни духовете и да посъбуди заспалия българин.

Каква стана тя, а каква я мислехме ние.

Не било от запада, а от изтока, почти като в оня виц за компютрите и компотите.

Уж чакахме вълна от финансови фалити и крах на банковия пазар, а то – газова суматоха и безсилие в държавата.

Посърнаха топлофикациите, предприятия взеха да затварят, училища хлопват кепенци.

И докато финансовата криза уж прииждаше на вълни и все я чакаме, за да я яхнем, то газовата ни връхлетя като цунами и ни отнесе. И то само за няколко часа.

Я си гледай работата, ще слушам каквото си искам!, отговори маршруткаджията.

И ние така, овъртени в хилядите новини, които написахме и прочетохме, май не чухме какво ни пее радиото.

А то припява ли, припява - ще мръзнем, ще се къпем с ледена вода, ще си припомним режима на тока, ще купуваме скъп насъщен, ще ни извозват със скъпи таксита, ще, ще... още много "ще"-та прииждат.

И всички сме отворили усти, наострили уши и вперили поглед в телевизорите, вестниците, интернет изданията, за да чуем какво ни чака.

Ами какво – разговори. А Министерският съвет като една телефонна централа стана. Димитров звъни, Калфин се обажда, а Станишев си бъбри дружески: 

Товарищ Путин, какво става, къде е газът по трасето?

Там е, няма проблеми!, отвърнал премиерът на Кремъл.

Колега Юшченко, газът по тръбата тече ли?

А, ми не, те руснаците го спряха - отговаря държавникът в Киев.

И сега какво? Русия доставила компютрите, а Украйна откраднала компотите. 

Нов виц, за нови времена. Само дето всичко започва да изглежда отново постарому.