Боде ли перушината?

Едно невинно на пръв, втори и трети поглед събитие, продължило ни повече, ни по-малко от 180 секунди, развълнува силно заспалите в юнските жеги български духове.

Вчера група от около 30 души се събра по своя воля пред Народния театър в София, за да се позабавлява за своя сметка, спретвайки си бой с възглавници.

Невероятно, обаче последствията надминаха по развлекателност самото мероприятие.

В пламналите интернет форуми участниците в боя с възглавници /а не с лопати, бидони или гребла, например/ моментално бяха заклеймени като:

олигофрени, инфантили, гейове, шутове, смешници, хулигани и най-вече - наркомани.

Изобщо – някакви пълни простаци, които систематично и безнаказано практикуват възмутителни, гнусни и упадъчни дейности.

И са наркомани, нали разбирате.

„Ебаси лудите“, креснаха форумисти, но понеже това изявление се оказа бедно откъм аргументи, последва второ:

„Ех, какви празноглавци сме това българите! Ако тази енергия я използваме например да изгоним комунистите окончателно щяхме да сме велики, а не жалки, занимавайки се с подобни глупости.“.

В някои други форуми бяха описани и крайно апокалиптични възгледи за бъдещето на нацията:

„има няма 5-6 години и вече се надрусало взело възглавницата и не знае къде се намира ... Ей това е младежта само наркотици алкохол и простотии са им в главите. Кажете ми това дето какво ще порасне щом още от 5-6 годишно се друса и ходи да хулиганства по площадите ...“

Тук ни става ясно, че изразът „надрусало се, взело възглавницата и не знае къде се намира“ в нечие съзнание е еквивалентно престъпно на „надрусало-се-взело-брадвата-и-накълцало-баба-си-за-да-й-открадне-пенсията“, което пък не е като да не се е случвало.

За какво всъщност става въпрос?

Събираме се трийсетина души в 2.30 следобед в събота, защото идеята да си организираме бой с възглавници ни харесва. Защо ни харесва си е наша работа. Отдавна мина времето, когато бяхме длъжни да обясняваме, доказваме и аргументираме личните си предпочитания.

Взимаме възглавници от собствените си къщи – не е като да се промъкваме тайно в мола и да ги крадем на едро или да ги отмъкваме от леглата на съседите, докато те, съседите, спят.

Не искаме нищо от никого, не сме там да протестираме срещу високите данъци, ниските заплати и повсеместната тъпота, въпреки че очевидно трябва, поне за последното.

5-6 годишните деца не са бити по главите и доведени там със заплахи, нито пък възрастните са дошли, защото трябва да полагат обществено-полезен труд.

Отишли сме да се бием помежду си с възглавници, а не:

да проституираме, да крадем позлатените буквички на театъра и да ги продаваме на вторични суровини, да плюем по полицаи, да просим, да задигаме портмонета на заблеяни туристи, да пикаем в храстите или за по-удобно - на самия площад, да организираме бой с петли, да изпотрошим прозорците на околните сгради с преварително изкъртени жълти павета, да пуцаме с пушки и да мятаме бомбички във фонтаните.

Чудовищното ни престъпление продължава точно 3 /три/ минути.

Общественият съдебен процес обаче върви вече втори ден.

Само за контраст ще спомена, че в същия момент, когато около нас хвърчеше перушина, в квартал „Младост“ 21-годишен убиец разхождаше трупа на майка си, увит в чувал.

Извода оставям на вас.  

Практикуването и толерирането на тъпотия е престъпление.  

----------

Още от мен