Момчето си остава. Имаше ли смисъл вотът за нов лидер в БСП?

В неделя близо 900 делегати на БСП от цялата страна и от чужбина се събраха в най-голямата зала на НДК, за да гледат филм с предизвестен финал. Нещо повече, за да няма изобщо никаква интрига – още в първо действие стана ясно, че главният герой ще помете съперниците си като цунами – японско крайбрежие.

Сергей Станишев отлично знаеше, че има подкрепата на повече от половината делегати на 47-ия конгрес на БСП. Точно затова настоятелно ги помоли да включат в дневния ред точка – избор на нов председател.

Съперниците му също знаеха, че ще загубят, и затова преди гласуването обявиха, че то няма да е честно. "Юрий Асланов два месеца ви пише словата, а останалите трябва да правим скок от място", каза Татяна Дончева няколко часа преди да разбере, че в тази дисциплина има много да учи.

Друг делегат – Румен Ангелов, който пропътува 3500 километра от Москва до София, направи умозаключението, че конгресът е режисиран както се правело, когато по средата на абревиатурата на социалистическата партия стоеше буквата К.

Точно затова срещу Сергей Станишев застанаха трима другари. Ако имаше истинско състезание, щеше да е един, който можеше да обедини гласовете на недоволните от лидера. Тогава резултатът можеше да е друг.

Въпросът обаче е кой да застане срещу младия лидер? Татяна Дончева?! Как си представяте за нея да гласува Румен Петков? Румен Петков?! Как си представяте за него да гласува Румен Овчаров? И така нататък.

Младен Червеняков вече е губил битка срещу Станишев и сам не вярваше, че ще спечели неделната.

Янаки Стоилов пък призна без бой, че участва в избора не защото иска да бъде председател, а защото няма как да не участва. Ей такова състезание на идеи и платформи се случи на конгреса на БСП с точка – избор на нов председател.

И все пак, въпреки предизвестения край, въпреки че гласуването беше тайно, въпреки режисурата – вотът беше демократичен (поне защото председателят не беше преизбран с 99%). Крайният резултат от него – изостряне на конфликта между БСП лобитата.

Въпреки че червената партия не е на власт, случващото се там е важно за всички нас. Защото трябва да има истинска опозиция – независимо дали е лява или дясна. А такава в момента няма. Реално няма. Нали никой не си представя БСП в тази роля? Сега там всеки дърпа към себе си.

Самият Сергей Станишев в изявлението си, озаглавено "моята изповед", открито каза, че вместо да критикуват, неговите другари тропат на вратата на "Дондуков" 1. Той направи аналогия с десницата, която се е обезличила, получавайки няколко дребни поста. След това попита другарите си дали искат същото?

Извинете за клишето, но какво ще се случи в БСП след избора на "новия стар лидер"? Всичко зависи от това дали, когато вече няма нужда да спасява мандата на правителството си, Сергей Станишев ще е способен да бъде твърд. Не като Бойко Борисов, но твърд.

И Румен Петков, и Румен Овчаров, и Младен Червеняков, и Татяна Дончева, и всеки от изказалите се на конгреса се кле, че не участва в никакви лобита и никога не е работил срещу партията си, а само за нея. И все пак – ще успее ли Сергей Станишев да победи лобитата в БСП, след като е очевидно, че не може да ги помири и обедини?

Защото самият председател знае, че в БСП има лобита.

В изповедта си Станишев каза: "Спешно и наложително имаме нужда от промени в партийното ръководство, не от днес, а от вчера. То трябва да знае, че БСП не е партия за еднократна употреба. Трябва да се работи в екип. Който иска да решава само своите проблеми – да си ходи".

Станишев се покая публично, че не е отстранил от министерските кресла двамата Руменовци в момента, когато е трябвало. Спомням си, че аргументът му тогава беше, че няма да хвърля другари на вълците. Да, но другарите му очакват от него сам да избяга в гората.

След като беше преизбран, Станишев декларира, че скоро ще е готов с предложенията си за ново ръководство в партията. По имената там ще го познаете и него като лидер. Нека кажем, че има шанс да "презареди", но му трябва смелост. Смелостта и точността на хирург, който взима скалпела и реже тумора. Ще боли, но стига да няма разсейки – столетницата може да оцелее и този път.