Равносметка на нищото

През последните дни бяха отбелязани две сакрални дати – едната, по-глобалната, е навършването на 20 години от падането на комунистическия режим.

Другата, далеч по-малко значима, но предизвикала не по-малко коментари, е навършването на 100 дни от управлението на новото правителство.

Без съмнение и двете дати дават повод за равносметки, оценки, анализи и коментари.

Такива имаше, но ударението в повечето случаи падна върху лични нападки, пикантни скандали, агентурно минало, контакти с подземния свят и т.н.

На този етап не може да се отрече едно – зрелище има.

Най-коментираните теми в държавата вече седмици наред са кой колко пъти си е говорил с Красьо, познава ли го и какви са му контактите с него.

В петък се намеси и Стенли.

Но не като плод на разследване, а подхвърлен на журналистите от червения депутат Кирил Добрев.

Самият Добрев, един от уличените в контакти с Красьо, провокира ново зрелище.

Премиерът Борисов моментално взе отношение, посочвайки, че не се сеща за Стенли, но че бил набил Стоян Сарийски.

Сарийски се оказа гадже на дъщерята на Цветелина Бориславова, а освен това бил получил поръчки за софийското метро на стойност 50 млн. евро – по думите на Добрев.

В същото време  финансовият министър се нахвърли над журналист от Дарик, че не си плащал осигуровките.

По не по-малко зрелищен от маниера на премиера начин Дянков напусна обиден интервюто с въпросния журналист, след което лично отиде в централата на радиото, за да му се извини.

Това не е всичко.

В парламента споровете около бюджета се изчерпват с това кой е ял кюфтета в столовата.

На фона на остра криза и активни мерки на правителствата и властите във всички нормални държави.

Опозицията каза „не” на „пицата на Дянков”, но в нито един момент не посочи защо.

Това даде поводи за нови полемики – кой нарушава правилата, кой погазва демокрацията, но не и за качествена дискусия на бюджета. Който впрочем може да се окаже доста проблемен, най-малкото заради липса на опозиция при гласуването.

И току виж народните избраници приели документа, допускайки „технически пропуски” като изпускането на помощите за майки с близнаци и майки, които още са студентки.

И така всеки  ден. Някой излиза, плюе по друг. Той му отвръща. 

Или някой излиза – казва нещо, после го отхвърля. Като таксата за паркиране в София,  например.

В същото време кризата се развива, безработицата  расте, а страната ни губи конкурентност.

Така че хлябът все повече намалява. 

За сметка на зрелищата.