Кой какви интереси преследва с цигарената политика?

Темата за тютюнопушенето предизвиква ожесточени дискусии – за вредите от него и удоволствието за онези, които го практикуват.

Особено атрактивна тази тема става сега, когато управляващите готвят промени в закона, който трябваше да наложи тотална забрана за пушене на обществени места от 1 юни.

Решението на ГЕРБ да внесе предложения за изменение на закона повдига интересни въпроси. Оставяйки настрана популизма и ефектите за здравето на хората, ключовият въпрос е кой има интерес промяната да се случи.

Туризмът

Сред основните печеливши от отмяна на забраната за пушене в заведенията е туризмът. Това бе посочено като един от мотивите за решението – намираме се в тежка икономическа криза, която удря сектора и държавата трябва да му помогне.

Да се вгледаме в този аргумент. Нима туристите избират дестинациите, дължината на почивката и курортите на база възможността да се пуши? Ако правителството е уверено в намерението си да стимулира туризма, то едва ли точно това е начинът.

Липсата на каквато и да е работеща стратегия за популяризиране на страната като атрактивна дестинация е далеч по-опасна от забраната на тютюнопушенето в ресторантите и заведенията. Като пример за противоположна на нашата политика е лесно да се посочат Турция, Гърция и Хърватия, които отделят значителни средства за реклама на страната.

При това тази реклама се прави не от браншови организации, а от правителството. Макар кризата да върлува и там.

Тютютюнопроизводителите

Подкрепата на отрасъла е следващата най-популярна теза за промяна на закона. Тютюнопроизводството е ключов отрасъл и забраната на пушенето в заведенията ще остави много хора без поминък, казват привържениците на идеята.

Това е тотално сбъркано послание. Особено на фона на вдигането на акцизите и приравняването на цените на българските марки към тези на вносните цигари. Този ефект би бил много по-вреден за сектора в краткосрочен план, отколкото забраната за пушене в заведенията.

Причината – пренасочване на потребление към външните марки и намаляване на потреблението на тютюневи изделия. Всичко това – съчетано с неизбежния ръст на контрабандата.

Ресторантьорите

Може би именно с тях се изчерпват печелившите. Управляващите посочват, че заради кризата трябва да се удари рамо на заведенията за хранене и отдих. Забраната на тютюнопушенето ще ограничи посещаемостта на заведенията и ще изправи много собственици пред фалит.

Това е неминуемо и неизбежно. Основната цел на заведенията за хранене е именно храненето, а в страните, където пушенето е забранено и се санкционира строго, заведения има. При това пълни.

Управляващите

Неминуемо ще понесат негативни ефекти. Дали случайно или не, сега те падат в капана на Тройната коалиция, която прокара закона за забрана на тютюнопушенето на обществени места. Самият той бе приет набързо и без много шум, защото по време на приемането му, прилагането изглеждаше изключително далеч във времето  – в следващия мандат.

Гражданите за европейско развитие на България се провалят, загърбвайки един от основните приоритети на Европа – борбата с тютюна. Водещите фигури в правителството не веднъж посочват, че целта на страната ни е да е най-добрата от всички в ЕС – най-стриктната с фондовете, най-стриктната с дефицита. А ето, че сега се отмятаме.

Държавността

Парадоксално, но от депутатите чухме странно твърдение – законите не могат да се спазват. Бе изтъкнато, че контролът би бил невъзможен, което обезсмисля забраните. Затова – по-добре заведенията сами да избират своя режим, или с други думи, да останат такива, каквито са сега – удобни за пушачите.

По-директен удар към държавността едва ли би могъл да бъде нанесен. Къде отива борбата с престъпността, с войната по пътищата, щом не можем да контролираме заведенията? Това ясно ни показва отношението на властта към настоящия режим, според който заведенията трябва да имат зали за пушачи и за непушачи.

Всички ние пък знаем как се спазва той.

Политиците

Парадоксално, но факт – въпросът за тютюнопушенето обедини политици от партии, които иначе са в диаметрална противоположност. Червени подкрепят сини, пушачи се изправят срещу непушачи. Интересни са и реакциите в ГЕРБ – дори доскорошни привърженици на забраната, като д-р Лъчезар Иванов, сега са нейни противници.

Партията за пореден път действа като един, а самият премиер каза пред журналисти, че едва ли това може да е основен проблем, прехвърляйки вниманието върху Октопода, глобата от ЕК и усвояването на европарите.

Извод?

Несъстоятелността на излаганите аргументи в подкрепа на промените в закона е очевидна и извод не е необходим. След всичко казано дотук, всеки може да помисли за себе си и за други ефекти от случващото се. Не от гледна точка на здравето и уважението към останалите, не от гледна точка на бизнеса, който трябва да бъде спасен.

Редно е всички да се замислят за начина, по който парламентьори обслужват лични интереси, стоварвайки властта си върху електората. Дали ще се пуши в заведенията или не – това е без значение. Значение има начинът, по който се решават проблемите в държавата и аргументите, които ни се дават за това.

Защото с отвличане на вниманието към въпроса дали да бъде забранено пушенето в заведенията или не, теми като отложената пенсионна реформа, криволиченето и непрестанната промяна на плановете за здравна реформа, дупките, кучетата и какво ли още не слизат от обществената сцена.

За да направят място на следващ Октопод. А здравето и ангажиментите към ЕС – те могат да почакат.