Ученикът е центърът на внимание в Закона за образование. Дали?

Ученикът е в центъра на вниманието в новия закон за училищно образование, повтори няколко пъти министърът на образованието Сергей Игнатов при представянето на проектозакона.

Ученикът е в центъра на вниманието, повтори на кръгла маса, на която се дискутира проектозаконът, и зам.-министърът на образованието Милка Коджабашиева.

Четейки внимателно закона обаче, виждам, че ученикът наистина е в центъра на вниманието, но като субект, от когото постоянно се изисква, на когото постоянно се налага, който се задължава, който се третира като безгласна единица.

На това дете му се поставя годишна оценка, оценка за поведение, оценка за напредъка през годината, дори оценка за личностно развитие и потенциал... къде отиде позитивното, градивното, стимулиращото, обичащото отношение към това дете?!

На това дете му се налагат наказания в случай на провинение или несправяне. Възпитателната дейност е формулирана като „система от мерки за превенция, подкрепа и дисциплиниране“.

Един училищен директор, участвал в писането на проектозакона, дори се похвали, че възпитателните мерки и наказания, които налага, вършат много добра работа и дават много добри резултати при децата в повереното му училище.

„Получава се ефектът „Том Сойер“, с нескрита гордост разказа той как учениците го питали какво трябва да направят, за да могат и те така да боядисват оградата, както онези – наказаните.

Не че имам нещо против детето ми да върши общественополезен труд, дребна физическа работа в училище, но много родители имат и биха имали, убедена съм. А и тези наказания би трябвало да се регламентират.

Първо, такъв тип наказателна мярка би могъл да се изтълкува по закон и като експлоатация на детския труд. Второ – детето ми може би е алергично към боята, с която трябва да боядиса оградата. Да не говорим, че ако се нарани, вършейки някаква работа в училище (т.е. изтърпявайки наказанието си), това си е чиста трудова злополука, пък нали уж по закон не може да извършва трудова дейност, пък нали уж... тук зацикляме...

Много добра е идеята да се обръща специално внимание, да се полагат повече грижи и да се отделя повече време за работа с децата със специални образователни потребности и, от друга страна – с по-талантливите в някои области деца.

Това е една новост, заложена в закона, която аз лично адмирирам и за която министър Игнатов специално обеща да осигури време на учителите. Но това няма как да се реализира, мисля, при положение че обучението до 7. клас стане целодневно (друга новост).

Т.е. кога по-точно педагозите ще се занимават с по-талантливите и напреднали деца? Или с по-бавните деца?

А и това „целодневно обучение“ е доста стресиращо за мен, камо ли за сина ми – второкласник, който в момента ходи на платена занималня, защото аз съм от работещите родители.

Да, добре дошла за всички работещи родители е идеята за целодневна ангажираност на децата им, при това безплатно.

Но не обучение, това е убийствено за децата. Те децата ще се бъгнат, те ще луднат от това цял-ден-учене. Те имат нужда от игра, от физическо и емоционално разтоварване след училище.

Добре би било след регламентираното време за самоподготовка (който не иска да си пише домашните, и за цял следобяд време не би го направил), децата да се ангажират в клубове по интереси (някогашните кръжоци да се възродят), както и яко спорт. Всички деца имат нужда да спортуват.

И пак ще се върна в началото: от ученика се изисква поведение, отношение, постижения и т.н.

А от учителите? Те какво, недосегаеми ли са? Предлагам атестация на всеки един преподавател под форма на проста анкета. Периодична атестация и от учениците, и от родителите. И законът да предвижда също така „мерки за превенция, подкрепа и дисциплиниране“... на учителите.

Защото учителят трябва наистина да се превърне в личност и фактор в живота на тези деца. Защото аз не искам детето ми да е обиждано, мачкано и осакатявано от този учител. Искам най-добрия педагог за детето си. Защото оценките на децата и родителите им са много по-верни и точни, отколкото тази на инспекторите по образование.

Защото учител е не само този, който си изпява урока, нали? Но инак, ако ги попиташ, те „само обучават, преподават“, нали? Те „не възпитават, не дисциплинират“, нали, това е работа на родителя!

Та щом като обучението е задължително, след като аз съм поверила детето си на институцията „училище“, аз имам право да изисквам не само качество на услугата, а и качество на човека, който ми я поднася.