Да изографисваш славния конник Свети Георги

От векове българинът също почита Победоносеца на 6-и май. Обгрижвал е вярата в него със столетия. Често, пазейки образа му като икона, скрита зад седлото на коня или магарето в късните години на възраждането.

 

В наши дни техниката, познанията откриват всякакви хоризонти за съвременния зограф да нарисува Свети Георги.Той може да разкаже за страстите му дори докато рисува според очакванията на клиента.

 

За това как като римски войник вместо да изтребва християните той става техен защитник в началото на IV век. Как е критикувал разярения император Диоклециан. За нечовешките му страдания. Завързван е на дървено колело, хвърлян е в яма с негасена вар за три дни, побой с бичове, отравяне... 

 

Съвременият иконописец разказва на клиента и за други славни подвизи - най-големият от които убиването на змея в района на днешен Бейрут. 

 

 

Крайният резултат на рисуващият лектор обаче често му носи печалба от 10-15 лева. Констатира го с огорчение практикуващият зограф от над 30 години, а иначе инженер по професия Димитър Василев. Дългогодишният член на Съюза на българските художници не се е отказал от призванието на сърцето си. 61-годишният софиянец рисува любимия си светец. 

 

"Изографисването на автентичност и детайлност на иконите може да отнеме до два три месеца. Иначе спешните поръчки се съкращават до две седмици. Обезценяването на труда на съвременния иконописец е докарало до там близки до оригинала копия с височина с размери 20 на 40 сантиметра да стигнат до 10-15 лева", разкрива Василев за Dnes.bg. 

 

 

"На 6 -и май търгашите пред столичния храм паметник „Александър Невски“ могат да измъкнат и стотачки от наивните туристи. Манифактурата и стремежът към лесна и бърза печалба с икони е довел до гротескни попадения. Срещу мизерни суми търговците наемат студенти в художествената академия и ги карат да рисуват върху картички или да украсяват пластмасови или гипсови фигурки. А стойността на оригиналните изображения на светците могат да стигнат над 5 хиляди лв", допълва Василев.

 

Цената естествено фигурира от размера, броят на фигурите, качеството на позлатения фон, състоянието на дървото, възрастта на произведението на изкуството, както и авторитета на зографската школа, а и на самия художник. 

 

 

При класическа техника се използва грундирана дървена повърхност (липа, орех, бук и други, обикновено според спецификата на района, в който се иконописва) и темперни бои. Ореолите могат да бъдат покрити със сребърен обков, който понякога обхваща цялата икона с изключение на лицето. В днешни времена се „злати“ с фабричен станиол или ленти за украса за шоколадови изделия.

Протопипът
 

"Първите икони икони са заимствали тертипа на византийското изобразително изкуство. Светците са бледи, изпити, аскетични – така се постига внушението за техните страдания. Облечени са задължително в цветовете на царските особи", разказва Василев. 

 

Самият Свети Георги, един от четиримата светци конници-войници (другите са Св. Димитър, Свети Димитър и най-рядко изобразяваният Св. Тодор), винаги язди бял или светло син жребец. Такъв е канонът за велик пълководец като него. 

 

По време на турското робство обаче снажният хубавец, който убива змея, е принизен до народните представи. С възстановяването на иконопистта в поробена България към XVII век образът му, както и този на останалите светци, стават по-наивистичен. Пропорциите му са несъразмерни, нито спрямо собственото тяло, нито спрямо враг и пространство. Гледа с големи, понякога тъжни очи. Така го виждат майсторите от Търновската, Самоковската, Тревненската школа и Дебърската, Македония. Снижават го до народа, обличайки ги по нашенска мода, не само заради внушението, че е ще им помогне като е оприличен на тях, но и защото такива са възможностите им на художници. 

 

 

Сред най-изографисваните икони е и тази на Георги Нови Софийски. Това е причината Dnes.bg да му отдели повече внимание. Георги Нови Софийски е един от деветте софийски светци. Най-ранното му доказано изображение датира към далечната 1536-а година, намира се на гръцкия полуостров Атон.

 

Златарят, роден през 1497 г. в Кратово, намиращо се днес в Република Македония, е измъчван бутално и свършва земния си път на клада на 11 февруари 1515 г. заради отказа си да се ожени за туркиня и така да приеме исляма.

 

Останките му са прибрани в съборната тогава софийска църква „Света Марина”. Скоро след това Георги е канонизиран, а книжовникът поп Пейо написва неговото житие и служба.

 

През османското робство богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги.