У-лицата: BG фентъзи, вдъхновено от Смирненски и Яворов

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Яна Якимова

Във времето, когато светът е пленен от "Игра на тронове" и още се вълнува от съдбата на Хари Потър, се появява и историята на Mapк, чието приключение тръгва из Хълмистите гори, за да стигне до "Орденът на Прокудените". Фентъзито този път е написано от български автор.

Яна Якимова е едва на 26 години, но е разказала историята си в два тома, излезли едновременно в началото на годината. Младото момиче спазва стилистиката на жанра и признава, че се е повлияла от автори като поляка Анджей Сапковски и поредицата му "Вещерът", както и от Тери Пратчет.

Макар фентъзи, романът й е ясно означен с български мотиви, като всеки от томовете съдържа по две части и във всяка една като епиграф е изведен стих от някои от нашите класически поети -  Христо Смирненски, Димчо Дебелянов или Яворов.

Това не е случайно, тъй като именно поезията вдъхновява Яна да пише, а също така и музиката. Слуша я, докато измисля историите си, а тази в "Орденът на Прокудените" е създадена на фона на по-тежките стилове.

И макар да завършва право в СУ "Климент Охридски", Яна Якимова е убедена, че не иска да я засичаме в съдебната зала нито като адвокат, нито като прокурор. Предпочита да свързват името й като автор на романи, най-вече фентъзи, тъй като вярва, че именно в тях е стихията й.

"Писането ме намери" - разказва ни момичето – Откакто се помня знам, че искам да се занимавам с това. А този жанр я впечатлява, въпреки че в България все още се приема за ъндърграунд.

"В него може да намерим всичко - крими елемент, епика, трилър, усещане за историчност. Това е нещо, което може да побере в себе си целия човешки опит от другите жанрове", продължава тя.

"Орденът на прокудените"

Започва да пише романа още като ученичка в Класическата гимназия. Именно това й помага за написването на книгата, тъй като латинският език, който се изучава там, е предпоставка за чудесна подредба на мисълта. Тази тренираност да следи една нишка й помага и в писането.

"Всички смятат латинският за мъртъв език, но той много развива логиката и голяма част от езиците са изградени върху неговата основа".

Яна определя книгата си като класическо фентъзи с всички елементи, свързани с този стил. Главният й персонаж предприема пътуване, изпълнено с перипетии, но най-вече, това е пътуване към самия него. Романът може да се представи като класика в жанра с битките, с вълшебните същества като джуджета и елфи и включително образи, които тя е измислила.

"Книгата се занимава и с въпроса дали човек е продукт на семейството си. На това, което носи генетично или на това, което животът му поднася, а защо не и на съвкупност от всичко това", обяснява Яна и допълва, че сюжетът се занимава и с въпроса дали човек може да избяга от предопределението си, да приеме различните, да работи с тях и да преодолее съмненията и мрака, който живее в него.

Самата авторка вярва, че всеки човек има определени заложби и сам решава в каква посока да ги насочи, как да ги използва.

Фантазията

Изборът й да не се вижда като прокурор или адвокат, а по-скоро като писател, се дължи и на факта, че за нея фантазията не е така силна, както реалността.

"Действителността често е толкова фантастична, че и на най-богатото въображение не би му хрумнала", обяснява Яна и допълва, че ако някой я опише, хората пак могат да си кажат, че е толкова невероятна, че чак звучи недостоверно.

Иначе младото момиче следи как се развива любимият й жанр в световен мащаб. Убедена е, че хората тепърва ще го преоткриват, а доказателството вижда в любопитството към филми като "Хобит", "Властелинът на пръстените", поредицата за "Хари Потър", както и от сериалите, като най-известният засега е "Игра на тронове".

"У нас все още фентъзито е подценяван жанр и върви като субкултура, но смятам, че това скоро ще се промени и тук, а моят роман излиза напълно навреме в крачка със случващото се по света", казва Яна. Все пак тя не смята да търси късмета си извън границите на страната. Поне засега.

Вярва, че с това, с което иска да се занимава, не е лесно никъде и едва ли в чужбина би имала повече възможности от тези тук. По-скоро момичето вярва, че човек, който е упорит може да се справи навсякъде. Също така мисли, че в днешно време светът е толково отворен, че човек никога не знае дали ще остане да живее на едно място.

Като в повечето такива книги, така и в книгата на Яна, ясно може да се проследи надпреварата между мрака и светлината. Писателката пък вярва, че в живота доброто надделява, въпреки че понякога човек чака с години, за да се убеди в това.

Вече пише новия си роман. Отново фентъзи, но по-различен от първия и с доста по-екстравагантни идеи. Иска й се читателят да се забавлява и да гори, докато чете историите й, така, както тя гори, докато ги пише.