А ако Вселената ти отговори... в "Косвена красота"

Любов, време, смърт – три понятия, всяко от които носи своя смисъл и послание и които ще преоткрием с перипетиите на креативния мениджър Хауард (Уил Смит), чийто живот рухва след трагедия в семейството му.

И докато приятелите му и колеги (Кейт Уинслет, Майкъл Пеня и Едуард Нортън) търсят начин да стигнат до него, героят започва да пише писма, адресирани именно до Любовта, Времето и Смъртта.

Но, какво става, ако Вселената отговори? Готов ли е човек да срещне обективната истина, изследва режисьорът Дейвид Франкел във филма "Косвена красота".

Франкел се плъзва по тънкия лед на човешкия живот, който винаги е на границата между тъгата и веселието, красотата и отчаянието, а в случая и между реалността и свръхестественото.

Режисьорът придава плът и кръв на трите споменати понятия в лицето на актьори-наемници. И ако Смъртта (Хелън Мирън) е вече леко застаряваща, но умела актриса, мечтаеща да изпълни ролята на Любовта (Кийра Найтли), то Времето (Джейкъб Латимър) ще се превърне в нахакан хлапак, готов да ни подхлъзне с идеята колко е илюзорна същността му. Любовта пък ще я видим неочаквана, ревлива, страхуваща се и същевременно настъпателна.

Дълго време Уил Смит се вихреше на големия екран като супергерой, хукнал да спасява човечеството или поне половината от него в "Лоши момчета", "Мъже в черно" и "Денят на независимостта".  С "Преследване на щастието" актьорът прави рязък завой в кариерата си, опитвайки да покаже геройството на обикновения човек, значимостта на дребните неща.

Такъв е и в този филм. Героят му Хауард ще се изправи пред най-голямото човешко изпитание – загубата на дете. А камерата на Марис Алберти – един от водещите кинематографи в света на независимото кино, проследява как щастието се изплъзва като падащо едно върху друго домино.

Изследвайки човешкото нещастие, режисьорът ни сблъсква с изконните ценности, като ни остави сами да осъзнаем колко са важни за отделния човек. Палитрата е разпръсната не само около главния образ.

Хауард е загубил детето си,но успоредно с това виждаме как неговият съдружник (Едуард Нортън) не може да намери път към своята дъщеря, с чиято майка са разведени. Тяхната помощничка (Уинслет) си има своя драма - някога e загърбила личния си живот, заради професионалните ангажименти, а в днешно време усеща как биологичният й часовник цъка, стопявайки надеждата, че изобщо някога ще може да има деца.

Последният от четиримата (Майкъл Пеня) пък се радва на прекрасни отношения със семейството и наследника си, но няма да му се радва дълго, тъй като страда от неизлечима болест.

Франкел е категоричен. Тъгата застига всеки, а щастието се гради трудно, подобно на доминото, което неуморно гради Хауард. Сантименталната история е напълно в духа на Коледните празници. И покрай мъката и страданието, режисьорът се опитва да покаже двойнствената им роля, откроявайки красотата в тях.