Руснаците бягат от Путин, но се сблъскват със затворените врати на Европа

Пълномащабното нахлуване в Украйна, предприето от Русия през 2022 г., предизвика масово напускане на руски граждани, които отказват да се подчинят на милитаристичната политика на Владимир Путин. Хората, които емигрират в Европа, бягайки от авторитаризма на Кремъл, представляват разнородна група: сред тях има квалифицирани ИТ специалисти, изтъкнати интелектуалци, студенти, младежи, опасяващи се от принудителна военна служба, журналисти, както и политически активисти, бягащи от руската съдебна система, пише испанският El Pais. Независимо от обвиненията, повдигнати срещу мнозина от тях в Русия, всички тези изгнаници – чийто брой достига стотици хиляди – са потенциални мишени на режим, който използва правната система за преследване на инакомислието, било то реално или предполагаемо. От март 2022 г. насам протестите срещу войната или критиките към властите и армията се превърнаха в деяния, наказуеми с години затвор в Русия.

За онези, които бягат от Путин, Европейският съюз(ЕС) е предпочитана дестинация – въпреки необходимостта от виза. Причината е, че постсъветските държави, в които те биха могли да влязат свободно, са по-малко сигурни (поради връзките си с Москва), а Съединените щати са рискован вариант предвид политиката на Доналд Тръмп по отношение на депортациите.

На около 550 000 руски граждани са издадени визи

През 2021 г. на около 550 000 руски граждани са издадени визи за Шенгенското пространство; през 2022 г. броят им достига 618 000; след спад през 2023 и 2024 г., през 2025 г. цифрата нараства до 680 000. Днес руснаците образуват значителни общности в градове като Берлин, Прага, Варшава, Париж и Барселона, както и в страни като Латвия и Литва. Извън ЕС се открояват Сърбия и Черна гора; последната наскоро въведе визови изисквания за руски граждани.

Кремъл затегна политиката си спрямо своите граждани, живеещи в чужбина, които са осъдени за различни "престъпления". През август Путин подписа пакет от закони, насочени срещу онези, които той определя като "екстремисти" или "предатели на родината". Тези мерки наказват намиращите се в изгнание "нарушители", като – наред с другото – им отказват консулска и нотариална помощ, забраняват им да притежават недвижими имоти или превозни средства, пречат им да се регистрират като собственици на бизнес, блокират възможността им да получават кредити или да поддържат банкови сметки, както и ограничават достъпа им до обществени услуги.

"Законодателният пакет ще помогне да се защити държавата от негодниците, които са изоставили страната и продължават да бълват помия от чужбина – правейки всичко по силите си, за да навредят на нашите граждани и на Руската федерация", заяви Вячеслав Володин, председател на Държавната дума, добавяйки, че тези "негодници" "трябва да разберат, че наказанието ще ги застигне, по един или друг начин". Към началото на 2026 г. приблизително 10 500 руснаци, осъдени за престъпления в родината си, са пребивавали в чужбина, според депутата Василий Пискарьов – председател на комисия в Думата, цитиран от новинарския портал РБК.

Докато Русия засилва репресиите си и продължава да изпраща войници в Украйна, Европа затяга своята имиграционна политика. Това е мащабна тенденция, но в случая с Русия тя е и част от колективния отговор на актове на саботаж и епизоди на хибридна война, приписвани на Кремъл и на дългите пипала на неговия апарат за сигурност. Емигриралите руснаци в Европа се оказват под кръстосан огън: от една страна, те са заплашени от репресии от страна на родината си, а от друга – рискуват да бъдат отхвърлени от демократичните държави, в които са потърсили убежище, тъй като тези държави може да ги възприемат като агенти на Кремъл.

В ЕС липсва обща политика за защита на тази група „европейски руснаци“ – хора, които при подходящи условия биха могли да съдействат за „възстановяване на връзките“ с една Русия след ерата на Путин.

На различни форуми се чуват призиви за създаване на единен механизъм за прием на лица, бягащи от "транснационални репресии", макар тези призиви засега да остават изолирани. През юли Европейският парламент призова държавите членки на ЕС да предоставят гаранции, че "индивидуалните обстоятелства на кандидатите, станали жертви на транснационални репресии, ще бъдат надлежно разгледани“". На 5 октомври Анна-Виктория Политковская – руска гражданка и внучка на журналистката Анна Политковская, убита в Москва през 2006 г. – призова за въвеждане на общ механизъм за хуманитарни визи за руснаци, които са преследвани и заплашвани с насилие или репресии в собствената си страна; с други думи – за всички онези, които "не могат да останат в Русия, без да бъдат изложени на опасност".

Пред комисия на Европейския парламент (ЕП) в Страсбург 19-годишната Анна-Виктория Политковская даде за пример случая на своя приятел Саша – руснак от Северен Кавказ, който е станал обект на отхвърляне и насилие заради това, че е гей. Създаването на някакъв вид общ механизъм за закрила би могло – с необходимите уговорки – да послужи като съвременна версия на „Нансеновия паспорт“: документ за самоличност, създаден през 1922 г. под егидата на Обществото на народите, който се оказва безценен за емигрантите от Руската империя, лишени от гражданство от болшевиките.

В момента преобладават ограничителните тенденции.

На 12 октомври външните министри на страните от ЕС обсъдиха допълнително затягане на визовите изисквания за руснаци; финландският външен министър Елина Валтонен дори призова за пълно спиране на издаването на визи, докато Москва не изтегли войските си от Украйна.

"Не е редно руснаци да могат да пътуват до Европа, за да се наслаждават на нашия начин на живот и свободи, докато страната им бомбардира домовете на украинците", отбеляза финландският министър.

Валтонен също така настоява за ускоряване на въвеждането на общоевропейска забрана за влизане на бивши руски участници във военни действия – мярка, за която беше постигнато съгласие миналото лято.

Шенгенските туристически визи могат да послужат като потенциален вход за онези, които търсят закрила или убежище.

"Истината е, че съществува голяма непоследователност при издаването на шенгенски визи на руски граждани; всяка държава просто действа така, както намери за добре", споделиха пред журналиста европейски дипломатически източници, запознати с въпроса. Според тях, в своята консулска практика държавите от Шенгенското пространство се разполагат в широк спектър: от едната страна е по-рестриктивната група – включваща балтийските държави, северните страни, Полша и до известна степен Германия, докато от другата е по-либералната група, в която влизат Гърция, Италия, Испания и Франция. "Противоречиво е да се отказват визи на млади хора, бягащи от войната“, добавят те, като отбелязват, че настоящата политика засяга непропорционално младите хора и по-европейски ориентираните руснаци, живеещи в големите градове. Според тях е нелогично да се затварят вратите пред онези, които дезертират от руската армия, тъй като тяхното напускане лишава Путин от войници. "Разполагаме с начини да проверяваме самоличността и да предотвратяваме проникването на агенти", уверяват те.

Това разминаване в подходите породи вътрешно напрежение в рамките на ЕС. Европейски дипломатически източници са единодушни, че Кая Калас – естонският представител, която от 2024 г. заема поста върховен представител на ЕС по външните работи – клони към "твърдолинейната“ фракция.