Още става с малък бюджет в Холивуд

Филм на годината, най-добър режисьор, най-добър оригинален сценарий и най-добър актьор. Едва ли и в най-смелите си мечти създателите на биографичната драма за заекващия британски крал Джордж VI са очаквали подобно признание от Американската филмова академия.

За много критици полетът на „Речта на краля” се дължи до голяма степен на липсата на сериозна конкуренция. Други обвиняват режисьора Том Хупър и екипа му, че са изневерили на традициите на британското независимо кино и са заложили малко или много на комерсиалното, за да получат вниманието на Холивуд.

Но никой не може да отрече, че с бюджет от по-малко от 13 млн. долара беше направен филм, който впечатлява (а приходите от прожекции вече са надхвърлили 15 пъти разходите). Впечатлява с актьорски състав, с режисура, със сценарий, дори с ругатните. Не случайно сценаристът Дейвид Сейдлър благодари на кралицата, че „не го е заключила в лондонския Тауър” заради неприлични изрази в лентата.    

В интерес на истината дори и при обявяването на номинациите за Оскар „Речта на краля” не беше сред фаворитите за големите награди. Лентата се състезаваше в цели 12 категории, но предимството в основните се даваше на Facebook историята „Социалната мрежа”. Единственото, което се знаеше от всички, беше, че е почти невъзможно някой да отнеме Оскара от Колин Фърт.

За най-добър филм и особено за най-добър режисьор обаче прогнозите клоняха към „Социалната мрежа” и Дейвид Финчър. Е, както и миналата година, когато пренебрегна тотално „Аватар” за сметка на нискобюджетната военна драма „Войната е опиат”, и сега Академията поднесе изненада. Не чак толкова голяма, но все пак.

Основания да се говори за предимство на „Социалната мрежа” даваше неговата насоченост към младата аудитория, която търсеха и организаторите на церемонията. За водещи те заложиха на двама млади актьори като Ан Хатауей и Джеймс Франко, а какъв по-голям реверанс към младежта от това да отличиш филм, посветен на нейната нова Библия.

Вместо това на преден план беше изведена драма за личности от средата на 20 век, когато дори родителите на днешните млади не са били родени.

За „Социалната мрежа” ситуацията май се разви по сценария „много шум за нищо”. 50 млн. долара отидоха, за да ни покажат холивудския прочит за създаването на Facebook и душевните терзания на създателя Марк Зукърбърг.

Все пак лентата, в която художествената измислица се оказа голяма част от съдържанието, взе три Оскара. Аарон Соркин грабна статуетката за адаптиран сценарий (по книгата на Бен Мезрич „Фейсбук – милиардери по неволя”), другите отличия бяха в категориите „музика” и „монтаж”. Продуцентът Кевин Спейси се успокои с факта, че ленти като „Гражданинът Кейн” и „Разяреният бик” също не са били отличавани с Оскар за най-добър филм, но разочарованието си беше пълно.

Същото можем да кажем и за братята Коен, които бяха вдигнати до небесата за „Няма място за старите кучета”, но сега бяха свалени на земята. Десет номинации за римейка на уестърна „Непреклонните” – нула награди.

Фантастичният блокбъстър „Генезис” пропусна възможността за място в основните категории, но записа четири награди за визуални ефекти, за операторско майсторство и две за звук. Като добавим приходи от 820 млн. долара от билети, май се оказва, че се и струвало похарчването на впечатляващия бюджет от 160 млн. долара.

Усилията за влизане в ролята на балерина се отплатиха на бременната Натали Портман, която получи жадувания Оскар за изпълнението си в „Черният лебед” и „легитимира” излизането си от клуба на обещаващите млади таланти, влизайки в този на големите утвърдени звезди.

Едно от разочарованията на 83-тата церемония по раздаването на най-престижните кино награди беше колежка на Портман Мелиса Лео. Тя успя да се справи с конкуренцията на Хелена Бонъм-Картър („Речта на краля”) и взе Оскар за най-добра женска поддържаща роля за „Боецът”, но за сметка на това изпсува при приемането на наградата. Което може би приляга на някоя мимолетна рап звезда, но когато става въпрос за жена на 50 години, не е проява, заслужаваща адмирации.

Иначе съвсем в реда на нещата уелсецът Крисчън Бейл беше отличен за най-добра поддържаща роля за брилянтното си изпълнение в „Боецът”. Бейл демонстрира и приятно чувство за хумор, като заяви, че „няма да пусне бомба” с някоя ругатня като колежката си Лео. Освен това актьорът отдаде дължимото и на всички свои колеги: „Каква зала, пълна с талантливи, вдъхновяващи хора – и какво правя аз сред вас?”.

Като стана въпрос за запомнящи се речи, авторът на „Вътрешна работа” (разследване за причините за глобалната криза, отличено с Оскар за най-добър документален филм) Чарлз Фъргюсън дръпна такава: „Простете ми, но трябва да започна с това, че три години след ужасяващата криза, причинена от финансова измама, нито един финансов директор не е пратен в затвора – това е грешка”.

Без грешка беше определена за анимация на годината „Играта на играчките 3”, което е нормално, като се има предвид, че продукцията на Дисни Пиксар дори си заслужи номинация за Филм на годината. Като добавка We Belong Together на Ранди Нюман взе Оскар за най-добра песен.

Също очаквано „Алиса в страната на чудесата” взе отличия за костюми и хореография.

За съжаление сниманият в България „Бягството” с Ед Харис и Колин Фарел загуби битката в категорията за грим, където беше предпочетен „Върколак” с Бенисио дел Торо. В екипа, номиниран за „Бягството”, беше и българката Яна Стоянова.

В категорията за чуждоезично кино датската семейна драма „В по-добър свят” дублира успеха си от Златните глобуси и отново победи мексиканския хит Biutiful на Алехандро Инарриту и с Хавиер Бардем в главната роля.

Както се казва, „Честито на победителите, за останалите – не губете кураж до следващите Оскари!”.

Тоалетите на звездите разгледайте тук