Перверзно близо в чужда кожа...

Има ли право някой да пресъздава и да претворява едно същество в друго? Докъде може да достигне човекът на науката и колко е важна докторската етика в реалния живот? Това са едни от главните въпроси, с които ни повежда в поредната си магично-криминална история Педро Алмодовар. Филмът може да гледате на 16 ноември в Зала 1 на НДК като част от програмата на тазгодишната Киномания, а заглавието е „Кожата, в която живея” ("The Skin I live in").

И този път ще разпознаете почерка на Алмодовар с поредното редуване на кичова естетика с меланхолия, наситени цветове със строго стилизирани.

Режисьорът пресъздава трагичната съдба на един уважаван хирург (Антонио Бандерас), загубил най-близките си хора и решил сам да раздава правосъдие, без да е проверил има ли наистина престъпление. Така тандемът Бандерас – Алмодовар се събират заедно след филма от 90-та „Ела, завържи ме!”

И в последния му проект, подобно на "Говори с нея" (2002 г) режисьорът ни доближава опасно близо до красотата на женското тяло. Тук, това е благодарение на Елена Аная, чийто персонаж получава нова кожа, можеща да устоява на изгаряне и малария. Именно с нейната поява, разказът се превръща в съвременна история на познатия сюжет, вдъхновил Мери Шели „Франкенщайн”, но изпъстрен и усложнено интерпретиран от Алмодовар.

И тук режисьорът не пропуска темата за еднополовата любов, но я вкарва в контекста на различието в общуването, на факта как всеки говори на собствения си език. Така едно неправилно тълкуване води до ужасяващо перверзни последици. Но при Алмодовар подобни взаимоотношения се гледат леко. Причината като че ли се крие в умението му да дава обяснение и яснота, откривайки странната субективна справедливост дори в най-тежкото престъпление, дори в най-зловещата проява на жестокост. Разказът е почерпен обилно  с второстепенни, но пъстри персонажи, които напластяват още повече и без това сложната интрига.

Филмът е по криминалния роман на Тиери Жонке, който излезе на 7 ноември у нас.

С всеки изминал филм историите на испанския разказвач стават по-смели и по-извратени. Но това, което е константа във филмографията на Алмодовар е способността му да преоткрива напълно познатия и интерпретиран жанр, какъвто е мелодрамата и да го превръща в безценно вълнуващо зрелище. И колкото и ужасяващи приказки да разказва, колкото и героите му все да се намират на ръба, в най-голямата им безнадежност, режисьорът им дава шанс и не им позволява да се откажат от живота. На границата на допустимото, персонажите сменят лица, кожи, самоличности.

„Кожата, в която живея” е още едно парче от палитрата на Алмодовар, в която наблюдаваме един карнавал на съвремието, където да минеш „под дъгата”, или да се върнеш от отвъдното е нещо обикновено, възможно и очаквано.