Кожата, в която живея

Криминалният роман „Тарантула“ („Кожата, в която живея“) ще бъде на българския книжен пазар от 7-и ноември.
Преводът е на Георги Ангелов.

Книгата излиза заедно с българската премиера на филма „Кожата, в която живея“ на испанския режисьор Педро Алмодовар с Антонио Бандерас и Елена Аная в главните роли.

Филмът е базиран върху мотиви от романа „Тарантула“ на Тиери Жонке.

Литературната биография на писателя обхваща повече от дузина забележителни творби. Спряган е като един от новаторите на жанра „черен“ криминален роман във Франция.

„Тарантула“ („Кожата, в която живея“) е най-популярното му произведение. Център на романа е тайната, която свързва състоятелния пластичен хирург Ришар Лафарг и красивата Ева. За развитието на действието „вина“ носят още: странен банков обирджия, един пленен младеж, треперещ пред своя мъчител Тарантула, както и вечната песен The Man I Love.

Фабулата на книгата е напрегната и енигматична, а развръзката – незабравима.
А Алмодовар прави от нея ексцентричен трилър, готическа мелодрама, поетичен филм на ужасите... Това е последният филм на неподражаемия режисьор.

Сюжетът ни среща с блестящ пластичен хирург (в ролята на Робер – самият Антонио Бандерас), преследван от трагични спомени. Той се опитва да създаде определен вид синтетична кожа, която да е по-устойчива при външно въздействие.

Обсебен е от жажда за отмъщение и от идеята за човешко съвършенство. Но докато великият Микеланджело възпроизвежда въображаемата реалност чрез скулптурите си, Робер извайва Вера според представата, продуцирана от страстните му желания.

Всъщност „опитното му зайче“ е една мистериозна, опасна, непостоянна жена (съблазнителната Елена Аная в ролята на Вера), притежаваща ключ към неговата мания.

Филмът е визуално притегателен, богат на ретроспекции, черен хумор, непредсказуеми завои и обрати. Историята на Тиери Жонке е третирана интелигентно.

Екранизацията на романа е спестила някои заплетени ситуации, но от това печели зрителската илюзия за правдоподобност. Филмът е смел, изкусно заснет и декадентски красив. Но не си мислете, че е толкова фокусиран върху сетивното, колкото заглавието внушава. В тази история всяко лекомислие се наказва брутално. Онова, което се крие под кожата, никога не е имало по-голямо значение.

Основни теми са сексуалната идентичност, неумолимостта на съдбата и невъзможността да определим еднозначно всяко човешко действие от позиция на общоприетия морал. А иначе централният персонаж – героят на Антонио Бандерас, е забележителен естет, същото се отнася за Жонке и Алмодовар – няма как резултатът да не бъде естетически триумф.

Прочетете и откъс от книгата