С всяко следващо идване забелязвам колко по-голям е станал СФФ

Председателят на Международното жури Дейвид Макензи е един от режисьорите, чиято творческа кариера публиката на СФФ е имала възможност да следи с интерес от самото й начало. Новият му филм „Перфектно чувство” беше безспорно едно от събитията на 16-ото издание на фестивала, а за следващото или по-следващото издание на СФФ фестивалните организатори и самият Макензи планират цялостна ретроспектива на филмите му.

Да започнем с въпроса за тъмната и светлата страна във Вашите филми, защото те обикновено са в сложни отношения помежду си.

Труден въпрос... Но мисля, че с времето и в процеса на снимане ставаш по-опитен и започваш да се интересуваш от нови начини на правене на филми. Ако говорим за тъмната и светлата страна, при мен винаги се получава така, че дори когато снимам някой много мрачен филм, светлата страна се прокрадва в него. Или, ако не точно светла страна, то поне чувство за хумор. Може би това е следствие от някакво естествено равновесие на силите. Никога не съм правил чиста комедия. Но пък в някои от най-мрачните ми филми има моменти, в които се проявява това чувство за хумор.

Друга една ключова двойка противоположности е заложена в „Перфектно чувство” – научната и сетивната страна на живота...

Да, филмът се опитва да разкаже една универсална история за любов и катастрофа. На преден план имаме любовна история между двама герои – Сюзън, която е учен, и Майкъл, който е готвач (и от тази гледнаточка той представя повече сетивната страна на нещата). Но за мен вътрешните изживявания на героите са същината на историята. В много филми, в които имаме персонаж учен, обикновено е поставен някакъв проблем и ученият трябва да намери начин за решението му. Тук по-скоро виждаме една вътрешна битка на учения с науката и това е до голяма степен сетивната страна на историята.

Какво е за Вас лично краят на света?

Мисля, че филмът е оптимистичен и показва, че дори с много малко човечеството може да продължи и даже да процъфтява... Но ако ме питате какво мисля по принцип, както всички знаем, у човешката раса няма много взаимна съпричастност, много неща вървят в погрешна посока, но пък едновременно с това вярвам, че все още я има и креативната страна, надеждата, търсенето на ред в хаоса. Нещата са преплетени.

Накрая: няколко думи за Вашия опит с българската публика и със СФФ, защото вие сте един от тези режисьори, чието творчество публиката на Фестивала следи с интерес от самото начало – още отпреди световния успех на „Младият Адам”, още от първия Ви филм „Последната велика пустош”, с който гостувахте за пръв път тук преди толкова години.

Тази година специално, за жалост, бях твърде зает като председател на Международното жури, но след прожекциите на „Перфектно чувство” все пак успях да се срещна с много хора от публиката, които идваха да ми кажат колко са харесали филма. Разбира се, радвам се, че срещам толкова много стари приятели тук и определено забелязвам с всяко следващо идване колко по-голям е станал Фестивалът. Същото важи и за новото българско кино, което гледам тук през последните години.