Защо руска газова сделка не може да купи мир в Украйна?

Преждевременното възобновяване на търговията с енергия между Европа и Русия само ще възнагради руската агресия, без да доведе до значими промени в поведението ѝ. Откакто Русия нахлу в Украйна с пълна сила през 2022 г., възобновяването на търговията с енергия между Русия и Европа е често срещана част от повечето предложения за мир. На 17 октомври The New York Times съобщи, че пратениците на президента Доналд Тръмп, Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, са призовали Киев и европейските столици да обмислят възобновяването на доставките на руски газ през обширната тръбопроводна мрежа на Украйна като част от мирното споразумение. Логиката е ясна: тъй като и Москва, и Киев биха имали търговска изгода, такова сътрудничество би могло да проправи пътя към примирие. Докладът за предложението последва обявяването от администрацията на Тръмп на 9 октомври за сделка за закупуване на 2,25 милиона барела руски дизел, пише за TNI д-р Андреас Умланд, научен сътрудник в Европейския институт за политика в Киев (EPIK).

Американски и руски представители обсъдиха също така възобновяването на все още функциониращия газопровод "Северен поток 2" под Балтийско море - нещо, за което Белият дом отрича, че е било предмет на последните преговори. Идеята за газа следва друг стимул, предложен по време на преговорите в Маями по-рано този месец: предложение на САЩ да се размразят част от блокираните активи на руската централна банка и да се поставят под контрола на Вашингтон, което европейските официални лица отхвърлиха.

Дали това е разумна сделка или отровна чаша?

Отговорът зависи далеч по-малко от Киев, отколкото от Москва. Ако подобно икономическо споразумение може да доведе до примирие, Киев вероятно би се съгласил да възобнови транзита на руски газ през своята територия - и може би също няма да възрази срещу възобновяването на газопреноса през Балтийско море. От началото на 2025 г. президентът Володимир Зеленски многократно е подкрепял както всеобхватно примирие, така и частични мораториуми върху ударите срещу енергийната инфраструктура и върху военните действия в Черно море. На 11 март 2025 г. в Джеда Украйна прие предложението на САЩ за незабавно 30-дневно примирие. Русия не го прие. През юни 2026 г. Зеленски заяви, че замразяването на настоящата линия на фронта в източна и южна Украйна е "най-бързият начин" да се сложи край на войната.

През последните две години интересът на Украйна към прекратяване на бойните действия нарасна толкова силно, че Киев се отказа от предварителните си условия за пълно или частично примирие. Той би приел настоящата фронтова линия като линия на примирието и вероятно би толерирал нова форма на икономическо сътрудничество с Русия в областта на транспорта на газ. Транзитните такси биха били добре дошли, но те са от второстепенно значение. Съгласно транзитния договор за периода 2019–2024 г. „Нафтогаз“ отчете над 1 милиард долара приходи от клаузата „достави или плати“ – значителна сума, но скромна в сравнение с разходите за следвоенното възстановяване на Украйна и западната бюджетна подкрепа, на която страната разчита в момента.

Всъщност Киев разреши транзита на руски газ дори по време на война. Не само след първото нахлуване на Москва в Украйна през 2014 г., но и след началото на мащабната инвазия на 24 февруари 2022 г. руският газ продължи да тече през украинските газопроводи към ЕС и Молдова до 1 януари 2025 г. – около 15–16 милиарда кубически метра само през 2024 г. Финансово съсипаната Украйна се нуждаеше от тези приходи, а спирането на транзита би довело само до пренасочване на руския износ към други маршрути, като например "ТуркСтрийм" през Черно море и Турция.

Не войната като такава сложи край на транзита почти три години след началото на пълномащабната инвазия, а последствията от войната, съчетани с други фактори. Те включваха изтичането на последния петгодишен договор за транзит, спорове относно задълженията на "Газпром" по принципа "достави или плати", настояването на Киев, че всеки газ трябва да бъде по същество неруски, а не просто преетикетиран, и собствената политика на ЕС за постепенно преустановяване, приета в отговор на ескалиращата агресивност на Русия. Ако Украйна е позволила транзита на руски газ по време на пълномащабна война, вероятно ще го направи и при примирие.

По принцип сделката, предложена от Кушнер и Уиткоф, би трябвало да бъде дори по-изгодна за Москва, отколкото за Киев. Бързият, мащабен и относително евтин износ по тръбопроводи на запад би влял свежи средства в напрегнатия бюджет на Русия. Приходите на Русия от нефт и газ спаднаха с 23,8 процента през 2025 г. до 8,48 трилиона рубли (103 милиарда долара), рекордно нисък дял от федералните приходи, по-малко от 23 процента, и най-ниското ниво от 2020 г. насам, докато бюджетният дефицит достигна 5,6 трилиона рубли (68 милиарда долара). Спадът продължи и през 2026 г., като приходите от нефт и газ отбелязаха поредно понижение от 17,2% на годишна база през първите девет месеца. Само прекратяването на транзита през Украйна струва на "Газпром" около 16% от планирания обем на износа за 2025 г., на стойност до 4,5 млрд. долара годишно. Въпреки това американската идея вероятно е обречена на неуспех, защото погрешно тълкува стратегията, идеологията и вътрешната логика на режима на руския президент Владимир Путин. Поведението на Русия в Украйна се определя от исторически митове, политическа омраза, панруски ултранационализъм и фантазии за статут на велика сила и териториална експанзия. Икономическият интерес е само част от картината. Поради това Путин вероятно ще отхвърли предложението като основа за мир. За него споразумение за газа би било най-много черешката на тортата на частичната – или, още по-добре, пълната – капитулация на Украйна.

Последните събития в Русия илюстрират това. Руският износ на газ към ЕС чрез „Северен поток“ не спря през 2022 г. заради атака срещу подводните газопроводи, както често се твърди. Самата Москва беше прекъснала доставките седмици по-рано, в края на август 2022 г., жертвайки най-големия си клиент в името на политическо влияние. Когато на 26 септември 2022 г. бяха взривени неизползваните газопроводи – атака, която германските прокурори приписват на украински екип, чиито предполагаем лидер застана пред съда в Хамбург на 14 октомври 2026 г. – един от четирите тръбопровода остана невредим.

Путин незабавно предложи да се подава газ през нея; Берлин отказа.

Кремъл предложи газ, а не промяна в курса. Москва предпочете да се откаже от по-голямата част от най-доходния си експортен пазар, вместо да смекчи целите си в Украйна. За Кремъл приходите от търговията с енергия в Европа не са приоритет. Междувременно се появи практическа пречка за възстановяването както на оцелелия газопровод „Северен поток 2“, така и на всеки друг маршрут за доставка на руски газ към ЕС. На 26 януари 2026 г. Съветът на ЕС официално прие регламент за постепенно преустановяване на всички вносове на руски газ: руският втечнен природен газ (LNG) ще бъде напълно забранен от началото на 2027 г., а газът по газопровода – от есента на 2027 г. Възстановяването на транзита би изисквало следователно фундаментална ревизия на съществуващото законодателство на ЕС. Идеята за установяване на мир в Източна Европа чрез подновяване на енергийното сътрудничество е наивна и се основава на погрешни предположения. Разбира се, Украйна не е пречка. Киев най-вероятно би приел подновяването на транзита на руски газ през територията си като част от истинско примирие, точно както позволи транзита по време на първата фаза на войната в Украйна от 2014 до 2021 г. и през първите три години от мащабната инвазия.

Но, за да заимстваме любима фраза на Кремъл, "основната причина" за несигурността в Източна Европа не е икономическа. Тя е инстинктивният империализъм на Русия, експанзионистичният ѝ устрем и яростната ѝ украинофобия. Срещу такива импулси дори и най-печелившите бизнес начинания са безполезни. Както царската, така и съветската история ни учат, че поражението на бойното поле, а не дипломатическата победа, охлажда външнополитическия авантюризъм на Москва и насочва вниманието на Русия навътре; икономическите трудности, а не търговският успех, правят същото. Най-трайните резултати се постигат, когато военният провал и икономическата криза съвпадат. В края на 80-те години на миналия век Съветският съюз се оттегли от Афганистан, загуби Студената война и се впусна в дълбока социално-икономическа криза. Съветската империя се разпадна, а новосъздадената руска държава се превърна за известно време в протодемокрация със сравнително сдържани външнополитически амбиции. Нещо подобно би трябвало да се случи днес, за да се сложи край на настоящата външнополитическа авантюра на Русия.

В най-добрия случай недостатъкът в подхода на Кушнер и Уиткоф е свързан с последователността. Предложена преди сключването на примирие, възобновяването на търговията с газ се равнява на облекчаване на санкциите, което възнаграждава агресията; то не може да купи това, което Москва не иска да продаде. Германия вече изпробва тази стратегия с неуспешната си политика на Wandel durch handel („промяна чрез търговия“) и преди всичко с двата си проекта „Северен поток“ — които допринесоха за окуражаването на Русия преди ескалациите през 2014 и 2022 г.

Ако енергийното сътрудничество трябва да играе роля в постигането на споразумение, то трябва да последва, а не да предшества, проверено и трайно примирие, подкрепено от надеждни гаранции за сигурността на Украйна. Руският газ, преминаващ през Украйна към ЕС и Молдова, би могъл да спомогне за укрепването на мира. Той обаче не може да го създаде.