Това, което никога не ме напуска, са моите угризения и вина

Девет години след като спечели наградата за мъжка роля от фестивала в Кан за участието си в „Отчуждение” на Нури Билге Джейлан, Музафер Йоздемир сяда на режисьорския стол за своя дебют „Роден дом”. Филмът, който може да видим на 4 февруари от  18.15 часа в Евро синема, беше първото заглавие потвърдено за участие в програмата на Sofia MENAR Film Festival, затова си позволихме да попитаме режисьора за неговия роден дом, за турските арт продукции и за работата му с Джейлан.

До каква степен „Роден дом” има връзка с вашето родно място, вашите корени, вашия живот, вашия роден дом?

„Роден дом” е автобиографичен филм. Роден съм в района, където филмът е сниман, детството ми премина на това място и никога не съм прекъсвал връзката си с него. По време на снимките се опитах се да бъда верен на реалните събития – такива, каквито ги пазя в спомените си.

Как избрахте местата, по които снимахте филма?

Не ние избрахме мястото, а напротив – мястото по-скоро ни задължи да снимаме там.

Разреши ли се проблемът частично в тези региони на Анадола след заснемането на филма?

Нищо не се е променило. Разрушенията и ограбването продължават непрекъснато. Вилает Гюмюшхане притежава всички характеристики на природен парк, както от гледна точка на топография, така и на микроклимат. За съжаление обаче това е регион, който е много богат на находища от злато и сребро. Много реки премиват през него. Поради тази причина, областта е под контрола на множество енергийни и рудодобивни компании. Тези компании могат да контролират законовите процеси. От друга страна, моралното и съвестно отношение на местните към природата е доста първично. Повечето възражения са поради прагматични причини. Обезкуражаващо е да видиш, че съдебните процеси нямат никакъв положителен резултат.

Показвали ли сте филма на местните? Какви са реакциите им?

Местните все още не са гледали филма „Роден дом”, но са запознати с много други документални филми за водноелектрически централи и рудодобив. Тези усилия обаче не са достатъчно ефикасни.

Какво Ви даде и какво Ви взе съвместната работа с Нури Билге Джейлан?

Дори и някои от старите ми работи с Нури Билге Джейлан да са били полезни от гледна точка на опит, вече съм ги забравил. Това, което винаги остава и никога не ме напуска, са моите угризения и вина.

Къде се чувствате по-добре – зад камерата или пред нея?

Не харесвам много актьорската игра.

Какво е киното за вас? Работа, забавление или място, на което се чувствате като в „родния си дом”?

За мен киното не е работа. Снимах „Роден дом” основно като протест, колкото и малък да е той, защото не мога да направя нищо повече на този етап.

Какво ще кажете за арт киното (sanat filmleri) в Турция? Смятате ли, че има талантливи имена сред новите режисьори?

С понятието „арт кино” свързвам все повече намаляваща и почти вече несъществуваща публика. За съжаление, това е така, както в Турция, така и в целия свят. В Турция има много режисьори, които се опитват да правят филми с благородни цели, намиращи спонсори и държавно подпомагане, но не мога да се сетя за пример, който да ме задоволява.

Според вас задоволява ли се арт киното днес със своя фестивален живот и публика или се опитва да разшири мащабите си?

Под натиска на нарастващото население на Земята и материалното мислене, е започнал един унищожителен процес, който е като отражение на душевността на времето ни. В резултат на това отчуждаване, смятам че и изкуството изчезва. Когато опасността е толкова жестока и толкова близо, когато нашето чувство за принадлежност към земята, да не говорим за родината, е толкова отслабено, какъв би могъл да бъде смисълът на изкуството или на художествените филми?

Какво ви предстои?

Въпреки всичко размишлявам над един въпрос и се опитвам да нахвърлям сценарий. За начина, по който човечеството се е разпростряло на планетата Земя.