Рангел Вълчанов - обичан човек и обичаше да обича

Джони Петков. Снимка: БТА

4 / 13

"По идея на Мая донесохме слънчогледи. На италиански е "джира соле" - "върти слънце", а когато има въртене, не се знае кой каква роля има - дали цветето върти слънцето или обратно. Тази загадка остава и за Рангел", допълни Москов, който бе един от многото, дошли да се сбогуват с автора на "На малкия остров" и "А сега накъде?".

Поклонението се състоя в столичния храм "Св. Георги". Именитият кинематографист -  неповторим с могъществото на духа си, таланта и чувството си за хумор, почина на 30 септември, дни преди да навърши 85 години, след продължително онкологично заболяване.

"Обичан човек беше и обичаше да обича. Много красив, достолепен. Дори когато вече не можеше да говори, успяваше да разсмива всички около себе си. Но си отиде - ще си пие ракията в другите селения. Много ми е мъчно за него", каза скулпторът Георги Чапкънов.

Композиторът Стефан Димитров разказа за дългите разговори под звездите в Киноцентъра с Рангел Вълчанов през горещото лято, когато са монтирали музиката му към филма на режисьора "Немирната птица любов".

"Бяхме приятели от дълги години. Щастлив съм, че написах музиката за два негови филма (другият е "Фатална нежност"). Говорихме за живота, за удачите и неудачите. . . Радвам се, че осъществихме и вечерята, която си обещахме тогава - една вечер в махалата.

Той беше много разочарован, защото си беше видял досието. Но махна с ръка. Каза, че който е писал, е бил притискан. Имаше поглед отгоре", каза Стефан Димитров.

Според него "Немирната птица любов" е своеобразно продължение на "Лачените обувки на незнайния воин" - с размислите за смисъла на изкуството, отношенията между хората, преходността, пише БТА.

"Не може с няколко думи да се опише Рангел. Трябват много думи, освен ако не си майстор като него. Шоп с уникално чувство за хумор, каквото останалите българи нямаме", каза звукорежисьорът Джони Пенков.

Той не може да посочи свой любим филм на Рангел Вълчанов, защото по думите му всичко е свързано. Много харесва "Лачените обувки на незнайния воин" - най-българския филм по думите му, изпълнен с много любов и искреност, защото е за детството, а тогава човек не лъже.