У-лицата: Fast food филмите тук са забранени

Снимка: filmsociety.bg

2 / 3

И киното пътува

"За да направя комедия са ми нужни само парк, полицай и красиво момиче", е казал Чарли Чаплин, а за да си направят киноклуб, на хората, им е нужно единствено желание. Такова не липсва и у нас.

Спомените се връщат като на кино лента. Три години по-рано, група приятели, свързани по някакъв начин с киното – кой режисьор, кой – продуцент или актьор, решават, че не само им се гледат филми заедно, но и си търсят място, където след това да могат и да си поговорят за тях.

Но, не това кино, при което гледаш нещо и не помниш нищо. Различно от преживяването да изядеш едни пуканки и да забравиш къде си бил.

2014 г. такова  място в България все още няма. Затова пък в чужбина отдавна се движи световна киномрежа, обединяваща различни клубове от много страни. Зрители разменят филми от фонд, поддържан от неправителствени организации. Има си и финансов механизъм, по който да се кандидатства за правата им.

И ето ни вече в септември 2015 г.  България: киномани в шест града дискутират филми в специални киноклубове. Сред главните виновници за това е Елена Мошолова. Тя разбира как да кандидатства във въпросния фонд и със съмишленици решава да направи киноклуб не само в София, а и в по-малки градове из страната.

Инициативата бързо е приета и в шест градчета всеки месец, хора от местни организации се събират, за да гледат заедно кино. И както има култура на храненето, така и тук "fast food"-филмите са забранени. Сюжетите се преглъщат бавно, за да се усети вкуса им, да се оценят идеите им.

"Избираме продукции, които представят определена тенденция в световното кино или срещаме зрителите с интересни режисьори, чиито сюжети провокират силни емоции", разказва Елена.

До този момент са показвали филми предимно от Европа и независимото американско кино. И докато столичани са имали шанс да видят част от продукциите в няколокото независими киносалона, то в другите градове хората не биха успели да се похвалят с подобен късмет.

А сред щастливците вече са и зрителите в Пловдив, Русе, Варна, Пазарджик и Стара Загора. Идеята "заразява" хора и от други градове и вече се присъединяват такива като Бургас, Габрово и Шумен. Дори в Стамболийски, където жителите наброяват 12-13 хиляди души, има желаещи да станат част от киномрежата и ентусиасти се пробват да съживят апетита за културата, изтупвайки от прахта старото киното в града.

Прожекции

Лентата се върти и кинематографът си върви: Прожекциите не са само за възрастните, но и за малките зрители. В столицата се провеждат веднъж месечно в ТР "Сфумато". Що се отнася до детските, те са съпроводени със занимания като работилници, уъркшопи или просто игра, която да формира вкус у най-малките. Ценното в тях е, че въвеждат младия човек в света на киното и му помагат да усети езика на това изкуство и с какви изразни средства то разполага.

При възрастните - игри няма, но дискусиите са любопитни. На тях не се слушат авторитети, не се четат лекции. Всеки свободно коментира видяното, с риск да се впусне в продължителен диспут, да се развихри спор или да се наложи присъстващите да бъдат "изгонени" от залата, за да продължат разговорите в някой близък бар.

В чужбина

Българската мрежа е партньор на Норвежката федерация на киноклубовете – организация с 60-годишна история. 80 киноклуба са разпилени из цяла Норвегия, а в тях се организират различни семинари. Разменят се добри практики за работата с деца, с различните публики. Обменят се идеи как да се направят интересни киносъбития.

Норвежците не само разполагат с такава огромна мрежа, но са горди собственици на богат архив от филми, който е един от най-старите в Северна Европа. Още от създаването си, са започнали да събират изоставени 35-мм копия на филмите, дори касети и хард дискове. Любопитно е, че този архив те споделят с националната си филмотека.

Всяко нещо, което Елена прави у нас, преди това е съгласувано с норвежките й партньори. Дори детайли за това как се водят преговори със световните дистрибутори. Така страната ни вече си има сайт и списание за кино. Публикуват се анализи, текстове за филми, интервюта с режисьори. Имат си рубрика, която отразява големи фестивали.

И ето - 2016 г.: страната ни вече е изпратила кандидатурата си да стане член на световната федерация на киноклубовете – стара организация, в която членуват национални мрежи от киноклубове от целия свят – от Непал, Афганистан, Индия, през почти всички европейски държави. И понеже киното не познава граници, се стига до страни като Куба, Венецуела, Еквадор и Пуерто Рико. 

А на годишната среща на световната федерация е представена и българската мрежа. От там Елена Мошолова научава за възхитително хитри методи как се прожектира кино, дори на места без питейна вода и ток. Такова "чудо" се случва в Куба, където камионче с фургон обикаля от място на място и носи "светлина" и филм с агрегат.

Любовта към киното не умира, стига човек да умира за него, а за случващото се у нас също не е нужен голям салон или много пари. Достатъчно е желанието за гледане на филми, направени не толкова с пари, колкото с идеи.