Планът за лов на руски ракети крие риск от пряк сблъсък между САЩ и Русия

Историята на войната в Украйна е история за „чудодейни оръжия“ и за това как те не успяват да оправдаят очакванията. Първо беше HIMARS. После танкът Abrams. След това F-16. След това ATACMS. Многократно Киев и неговите поддръжници отправяха спешни искания за ново оръжие или способност, представяни като ключ към обръщане на хода на войната в полза на Украйна. Всеки път, след протести, САЩ избираха да отстъпят. И всеки път обещаваното „чудодейно средство“ не успяваше да реши предизвикателствата на Киев на бойното поле, пише за RS д-р Дженифър Кавана е старши научен сътрудник и директор по военен анализ в Defense Priorities. Сега украинският президент Володимир Зеленски и неговите поддръжници в американския Конгрес се завръщат с поредното си искане: разузнавателна информация, подкрепа при набелязване на цели и оръжия за откриване и унищожаване на руски пускови установки за балистични ракети на територията на Русия. Както и в предишните случаи, планът се описва като безупречен, „лесно“ решение на проблема с противовъздушната отбрана на Украйна и почти безразходно за американските данъкоплатци. Но това ново предложение не е нищо от изброеното. Планът не само няма да успее да защити украинските градове, но и ще направи още една крачка към пряка война между САЩ и Русия, като същевременно ще остави американската родина уязвима в бъдещи конфликти. Администрацията на Тръмп трябва да отхвърли най-новото украинско искане като противоречащо на американските интереси. Мотивите зад стратегията на Киев "да се стреля по стрелеца" са лесни за разбиране. Изправена пред настъпващата зима с малко от противоракетните прехващачи Patriot, от които се нуждае за защита срещу руски атаки с балистични ракети, Украйна се надява, че може да използва свои собствени удари, за да извади от строя руските пускови установки превантивно.

Подходът не е нов.

Администрацията на Тръмп прие същата стратегия в последните си кампании в Близкия изток, първо срещу хусите и след това срещу Иран, като се стремеше да лиши всеки противник от възможността да изстрелва ракети срещу американски бази, партньори и търговски кораби. По подобен начин по време на Първата война в Залива американските въоръжени сили положиха значителни усилия в търсенето на пускови установки за ракети „Скъд“ в пустинята, за да предотвратят иракски атаки срещу американските сили и съседите в региона.

Във всеки от тези случаи, дори с далеч по-превъзхождащи конвенционални военни способности и модерни разузнавателни средства и оръжия, усилията на САЩ бяха много по-малко успешни, отколкото се очакваше или се обявяваше. По време на войната в Залива през 1991 г., например, операцията на САЩ включваше 1 500 излитания, но доведе до малко, ако изобщо имаше, потвърдени успешни поразявания на иракски пускови установки за ракети „Скъд“. Вместо това Пентагонът се обърна към личния състав на специалните сили, които обикаляха пустинята в търсене на пусковите установки. Неуспехът на САЩ да потиснат иранския ракетен обстрел беше също толкова очевиден. Въпреки над 10 000 американски излитания, Иран все още разполага с 50% от ракетните си пускови установки според някои доклади, като много от тях сега са скрити под земята.

Ако Украйна реши да атакува пускови установки за балистични ракети на територията на Русия, предизвикателствата пред нея ще бъдат различни от тези, с които САЩ се сблъскаха в Близкия изток. За изстрелването на ракети "Искандер" и други балистични ракети Русия разчита на мобилни системи, разположени в региони близо до Украйна, скрити в гъсти гори, гориста местност или дори в стари промишлени сгради и складове. Освен че са скрити, пусковите установки могат да се придвижват с висока скорост и по неравен терен, което позволява на руските войници да използват тактиката „стреляй и бягай“ и затруднява Украйна да идентифицира и нацели пусковите установки, преди местоположението им да се промени, особено през нощта, когато ще се провеждат много от украинските операции.

Киев е поискал от Съединените щати няколко вида подкрепа за кампанията си срещу руските ракетни пускови установки. Най-големият му приоритет е разрешението да използва Starlink над руска територия. Тази възможност би позволила, на теория, на Украйна по-лесно да унищожи руските пускови установки, отговорни за атаките с балистични ракети, като осигури подкрепа за насочване, командване и контрол, както и за противодействие на електронната война, за да улесни украинските операции с дронове на руска територия. Експерти по политика в САЩ също предложиха алтернативен вид помощ, който би могъл да улесни усилията на Киев за преследване на руските ракетни пускови установки, като предложиха Украйна да използва боеприпаси с удължен обсег (ERAM), изстрелвани от нейните F-16. Съединените щати вече са одобрили продажбата на тези боеприпаси, но към момента Украйна може да използва ракетите само в по-старите си съветски самолети. На украинските F-16 също липсва необходимата софтуерна и хардуерна интеграция за динамично актуализиране на местоположенията на целите за ERAM, което е необходимо за преследването на мобилни пускови установки. Модернизирането на тази технология би било сравнително лесно и това би предоставило на Украйна както подкрепата за насочване към целите, така и боеприпасите, от които се нуждае, за да преследва руските пускови установки.

И двата вида подкрепа биха подобрили способността на Украйна да предотвратява атаки с балистични ракети още при източника им, но нито един от тях не предлага нещо, което да се доближава до гаранция за успех. Всъщност основните предизвикателства, свързани с всяко усилие за откриване и унищожаване на мобилни ракетни пускови установки, биха останали.

Украйна също би се сблъскала с препятствия, с които САЩ не е трябвало да се бори в Иран. Докато САЩ имаха възможността да действат на иранска територия без ограничения, американските сенатори поискаха само на Украйна да бъде дадено разрешение да използва Starlink на 300 км навътре в Русия. Големият размер на Русия би ѝ позволил просто да премести пусковите установки извън този обхват и след това да продължи атаките. В допълнение към това ограничената флотилия от F-16 на Украйна вече е под напрежение – липсват ѝ достатъчно резервни части, самолетите чакат ремонт и се сблъсква с недостиг на пилоти. Украйна може да успее да унищожи известен брой руски пускови установки, но е малко вероятно да предотврати сериозни щети по градовете и инфраструктурата на страната през предстоящата зима.

Дори ако Украйна можеше надеждно да нанася удари по руските ракетни пускови установки с висока степен на успех, предоставянето на тази способност на Киев би било грешка за Съединените щати. Независимо дали става дума за предоставяне на по-модерни боеприпаси, модернизиране на украинските F-16 или осигуряване на достъп на Украйна до „Starlink“ над руска територия, позволяването на Украйна да преследва пускови установки за балистични ракети в Русия би разширило значително ролята на САЩ във войната и би ги приближило все повече към пряк конфликт с Русия. В крайна сметка, ако администрацията на Тръмп отстъпи пред исканията на Киев, Украйна ще използва американски разузнавателни данни, американски сателитни мрежи, опериращи над руска територия, и вероятно американски самолети и оръжия, за да поразява цели в Русия. Украинците все пак ще натискат спусъка (или ще изстрелват ракетата, или ще пускат дрона), но във всички останали аспекти мисията и нейното изпълнение ще бъдат американски.

Русия със сигурност би разгледала това като сериозна провокация

и би го използвала като оправдание за разширяване на т.нар. хибридна кампания срещу членовете на НАТО. Това, от своя страна, би могло да влоши вече съществуващия риск от по-широка война, в която да бъде въвлечена САЩ, причинена от погрешна преценка или неконтролирана спирала на ескалация. Русия би могла също така да увеличи подкрепата си за Иран или други конкуренти на САЩ, като им предостави оръжия и разузнавателна информация, което би изложило на опасност американските сили на други места.

Накрая, съществува прецедентът, който САЩ биха създали, като позволят използването на Starlink над руска територия. Засега само Вашингтон има достъп до глобален сателитен капацитет от типа, който Starlink предоставя, но скоро Русия и Китай ще разполагат със свои собствени мрежи. Веднъж след като САЩ позволят използването на Starlink над руска територия от трета страна, нищо няма да попречи на Москва или Пекин да вземат същото решение със собствените си версии на технологията, което ще направи територията на САЩ по-уязвима в бъдеще. Когато Украйна поиска ракети "Томахоук" през 2025 г., администрацията на Тръмп разумно прекъсна цикъла на Байдън, като отхвърли искането с мотива, че запасите са твърде оскъдни, а капацитетът – твърде ескалационен. Тръмп трябва да направи същото и днес. Кампания за унищожаване на руски ракетни пускови установки би намалила само незначително атаките срещу украинските градове и би го направила на неприемливо висока цена за американските интереси в краткосрочен и дългосрочен план.