Когато черното владее "белото"

След големия успех на “От другата страна” (“The Departed”) на Скорсезе беше логично, че другият майстор на гангстерските истории и динамичните екшъни – Ридли Скот, ще отвърне на удара. Логично беше и да вземе Дензъл Уошингтън за главната роля – след чудесната роля на актьора в “Мъж под прицел” на брата на Ридли – Тони Скот, и в “Човек отвътре” на Спайк Лий.

Отново неслучайно Дензъл си партнира с Ръсел Кроу, който осигури доста награди и номинации на режисьора с ролите си в култовия “Гладиатор” и в малко скучноватия миналогодишен “Добра година”. Историята на филма пък е почти документална и пресъздава съдбата на американския ганстер Франк Лукас и бившето ченге - Ричи Робъртс, които даже са помогнали на Уошингтън и Кроу за по-истинското пресъздаване на ролите им.

Тоест – вярваме, че филмът съвсем неслучайно се е получил, имаме неоспорими доказателства за амбиция за много награди, както и основания за паралел на миналогодишния хит – доста подобен като сюжет, всъщност.

Съвсем като в “От другата страна”, и в “Американски гангстер” присъства едно добро ченге (Кроу), което се осмелява да се противопостави на корупцията и да опита да се бори за правдата до край – дори до изтъркването на евтините си маратонки. Срещу него стои Ричи Робъртс – един необикновен гангстер, който прави чудеса в подземния свят. За първи път чернокож се издига от обикновен харлемски хашлак  до най-големия наркобос на хероин в Ню Йорк.

Разбира се, това не става лесно. Всъщност врътката е, че носи по особено гаднярски начин невиждано чиста стока от Азия, размазва некачествената конкуренция и прави купища пари, като междувременно засипва майка си и приятелката си с подаръци, а улиците в града – с трупове. Накрая свършва в затвора, но преди това се наслаждаваме на една единствена сцена между него и преследвача му – Ричи Робъртс, на масата през стъклото. И сцената е убийствена.

Краят на филма не е неочакван и идва след над 2 часа история (понякога – с повече от необходимото разтакаване в подробности). Но пък удоволствията и малките визуални и сценарийни радости, докато стигнем до него, напълно оправдават всички усилия да седим на едно място.

Филмът откровено се стреми към достоверност, но с онази лъскава подправка гангстерска гъзария, която ни трябва, за да го забележим сред стотиците заглавия от този вид на пазара. Актьорите, макар и не толкова култов тандем като триото Ди Каприо-Деймън-Никълсън, си вършат добре работата и на места почти ни стряскат.

В заключение - добър филм за лоши момчета, който си върши работата. Ей т'ва е.