Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо от известно време се имат. Е, не както Жизел и Леонардо се имаха, но пак си е здрава връзка. Напоследък обаче във връзката им се намесиха и Мат Дейнмън, Джак Никълсън, Мартин Шийн и Алек Болдуин и резултатът е "The Departed" - "От другата страна".

Филмът е далеч от епичните продукции, по които се беше увлякъл режисьорът напоследък ("Бандите на Ню Йорк" и "Авиаторът") и е завръщане към бедните квартали, организираната престъпност и криминалния жанр. Историята е за издигане в престъпния свят и в полицията, за предателства и вътрешни игри, за лъжи и жертви.

Южен Бостън е квартал със силни подземни босове и корумпирано полицейско управлние. И там има 2 варианта - да бъдеш полицай или да бъдеш престъпник. Въпросът е: "Каква е разликата, когато дулото на пистолета е насочено към теб?". Лошото и доброто са относителни понятия. И най-важното е да имаш някого зад гърба си.

Така Франк Костело - баш-гангстерът (в ролята - Джак Никълсън) инвестира в бъдещето на Колин Съливан (Мат Деймън). Инвестицията е твърде успешна. Момчето се издига до специалното следствие в полицията и става информатор на своя благодетел.

Неговият колега (Били Костиган - Леонардо ди Каприо ) обаче не успява да постигне такъв пост и влиза под прикритие в бандата на Костело. Всичко върви добре - в игри и закачки, побои и убийства, докато в полицията не се усещат, че имат корумпиран агент. В бандата пък надушват плъх, който ги порти на властите.

Започва опасното преследване. В него всеки е срещу всеки и за себе си. Оказва се, че играта се играе от много скрити агенти и корумпирани полицаи, които ту се избиват помежду си, ту си помагат. Оперни арии и кръв, недоверие и интрига. Скорсезе е цар на напрежението и красивите сцени на умиране.

И като стана въпрос за сцени, трябва да се спомене операторът Майкъл Болхаус. Човекът е снимал над 150 филма. Някои от шедьоврите му са "Дракула" на Франсис Форд Копола, "Слийпърс", "Първични цветове" и "Бандите на Ню Йорк".

Съдейки по последния, със Скорсезе работят перфектно. Спазват дружно всички манипулационни техники на кадъра, постигат нечовешки силни визуални внушения и всяко решение е артистично, концептуално и действащо.

По този случай, обърни внимание на първите 10 минути от филма - на сянката на лицето на великия Никълсън и на точното място, когато е осветено за първи път. Ако преди двамцата наблягаха на плановете, тоест откъде се снима, сега си играят със светлината и филтрите.

И аз съм толкова вдъхновена, че вчера цял ден снимах през прозореца спалнята на съседите в отсрещния блок на различна дневна светлина. Шедьовър, бейби, шедьовър.

Колкото до актьорите, те играят ужасно.

Споко, бе, ти как си представяш Леонардо да играе ужасно в комплект с едни от най-добрите холивудски актьори? Ха! Няма начин просто. Лео е тежкар и мачка, Мат Деймън е супер в ролята на запотен, хитър и треперещ предател.

Мацката, която си пада и по двамата, се чуди наистина кого да целува по-страстно. Ама ролята й е добра - мъже под прикритие не могат да си делнат психоложка с детски комплекси, а тя не подозира, че се е взела със смъртни врагове, които се дебнат взаимно и усилено...е това е женска интуиция. Както и да е.

Джак Никълсън е големият образ във филма и развива ролята си до дупка, в пълна хармония с развръзката в сценария. Толкова е добър, че все едно той, с промените на героя си, подготвя всяка следваща развръзка.

За край ще кажа една от най-остроумните реплики във филма, изречена от Франк Костело: "Не искам да бъда продукт на средата си. Искам средата ми да бъде мой продукт". Йе, бейби, йе.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase