Откриха изчезнала версия на "Властелинът на пръстените" заснета в СССР

Адаптация на "Властелинът на пръстените", заснета в СССР, за която се смята, че е била загубена, е преоткрита и публикувана в YouTube миналата седмица, зарадвайки рускоезичните фенове на Дж. Р. Р. Толкин.

Филмът, създаден за телевизия от 1991 г., "Хранители", базиран на "Задругата на пръстена" на Толкин, е единствената адаптация на неговата трилогия "Властелинът на пръстените", за която се смята, че е създадена в Съветския съюз.

Излъчен 10 години преди пускането на първата част от филмовата трилогия на Питър Джаксън, нискобюджетният филм изглежда като изтръгнат от друга епоха: костюмите и декорите са елементарни, ефектите на зеления екран са нелепи, а много от сцените изглеждат по-скоро като театрална постановка, отколкото игрален филм.

Партитурата, съставена от Андрей Романов от рок групата "Аквариум", също придава отчетливо съветска атмосфера на продукцията, която според съобщенията е излъчена само веднъж по телевизията, преди да изчезне в архива на Ленинградската телевизия.

Малцина знаят за съществуването на лентата, докато наследникът на телевизия Ленинград 5TV не публикува филма в YouTube миналата седмица, където за няколко дни той спечели почти 400 000 гледания.

"Феновете търсят в архивите, но не могат да намерят този филм в продължение на десетилетия", пише "Светът на фантазията", издание на руски език, което е фокусирано върху адаптации на творчеството на Толкин. "Трябва да бъде издигната статуя на човека, който е намерил и дигитализирал това", гласи един от коментаторите.

По-ранните адаптации и дори преводи на творчеството на Толкин в Съветския съюз бяха трудни за намиране, като някои хора са убедени, че историята за съюза на хора, елфи и джуджета, борещи се срещу тоталитарна източна сила, е била блокирана от цензурата.

Но друго предложение за рядкостта на преводите на Толкин е, че сложният сюжет и езиковото изобретение на Толкин затрудняват превода на руски, без нито да фалшифицират оригинала, нито да оставят съветската публика без никаква представа за случващото се.

Независимо от това, шахливата адаптация донесе носталгия мнозина, които я гледаха.

"Това е толкова абсурдно и чудовищно, колкото и божествено и великолепно. Откриващата песен е прекрасна. Благодаря на този, който намери тази рядкост", гласи друг коментар. В началната песен Романов пее в груб превод описанието на Толкин за произхода на пръстените на властта, от които три са дадени на елфите, седем на джуджетата и девет на смъртните мъже, обречени да умрат.

Съветската версия включва някои елементи на сюжета, пропуснати от блокбъстъра на Джаксън за 93 милиона долара, включително появата на персонажа Том Бомбадил, горски обитател, отрязан от англоезичната версия, тъй като е бил твърде не е успял да придвижи сюжета напред.

Първият съветски превод на "Задругата на пръстена" е направен през 1966 г., повече от десетилетие след публикуването на книгата на Толкин. А първият публикуван превод излиза в Съветския съюз през 1982 г., въпреки че продълженията му "Двете кули" и "Завръщането на краля" излизат едва години по-късно.

През 1985 г. Ленинградска телевизия излъчва първата си версия на творчеството на Толкин - нискобюджетната адаптация на "Хобит" с участието на балетисти от сегашния Мариински театър и  разказвач, представящ се за Толкин.

Съкратената продукция, озаглавена "Фантастичното пътешествие на господин Билбо Бегинс, хобитът", прескача троловете и елфите в едночасово пътешествие, за което се смяташе, че е единствената завършена адаптация на Толкин, произведена по време на Съветския съюз.

Според "Светът на фантазията" анимационната версия на "Хобит" от 1991 г., наречена "Съкровището под планината", е бракувана, оставяйки само шест минути кадри, които са достъпни онлайн.

Адаптацията на трилогията на Джаксън беше хит в Русия. Много млади руснаци гледаха версия, преведена от преводача Дмитрий Пучков под псевдонима Гоблин, която се отличаваше с натовареното с преувеличение и преинтерпретиране на текста. В тази версия Фродо се нарича Фьодор Михайлович, Леголас има подчертан балтийски акцент, а Арагорн крещи "Който не уцели орк, е задник".