Red Hot, рейсове и пот

Пътешествието в снимки

Добре де, заглавието не е като Sex,Drugs and Rock'n'roll, дори не и като Blood, Sweat and Tears... но беше ужасно горещо, мамка му. Ето и самата история.

26 юни. Най-горещият ден в годината... засега. Поне според синоптиците. Какъв по-хубав ден да отидеш на концерт и на най-горещата група в света – Red Hot Chilli Peppers, която свири на Tuborg Green Fest. Лютите чушки ще свирят на 40 км от Белград, а ние не можем да пропуснем това.

15 рейса с българи потеглят към Сърбия, като 9 от тях са пълни с хора, спечелили от играта на Туборг и още 6 - с такива, които са си купили билети. По пътя, разбира се, е пълно с леки драми, като скъсването на някакъв си ремък на рейса и развалянето на климатика. Люковете на тавана бяха заключени, но впоследствие - изкъртени.

Друг автобус е задържан, защото шофьорът бил с паспорт с изтекъл срок, ама не довидял. 50 човека обаче останали да се пържат на границата заради това негово недоглеждане.

На фона на истински температурни максимуми, рейсът ни се носи из братска Сърбия, огласян от песни. Българите се канят да превземат Белград, но победоносният щурм е спрян от белградско задръстване. То не е обикновено и скоро разбираме, че следващите 40 км ще се минат за около 8 часа, имайки предвид, че ще се движим с около 5 км в час.

През отворената врата на рейса започваме да комуникираме с другите участници от движението, да ги снимаме, както и те нас, да си разменяме цигари, провизии и няколко думи на сръбски. Пътуваме от 8 сутринта, а вече е 9 вечерта. 13 часа автобусна фурна. Виждаме зоната на фестивала и в този момент момчетата от Red Hot минават над нас, а ние им махаме.

Съвсем буквално минават над нас, тъй като ги превозва един вертолет. Това пък го разбираме от наши приятели, слушали сръбско радио, което предава как са момчетата от Red Hot, какво са яли след кацането в Белград и какво ще ядат след концерта, включително и колко обичат Сърбия.

Въпреки че е фестивал и на сцената преди хедлайнерите се изявяват още 4 местни групи, както и нечовешките Kasabian, разбираме, че много малко хора са имали шанса да ги наблюдават. Просто всички обичат да тръгват в последния момент и задръстването може би попречи на много хора да стигнат навреме дори за самите Red Hot Chili Peppers.

Като журналисти имаме право да се наместим измежду 3000-те хиляди най-сериозни фенове на бандата пред самата сцена. Зад нас са останалите 70-80 000 души, които карат и най-големия концерт у нас да изглежда като лайв в О!Шипка.

В началото сцената ми изглежда съвсем “постна” - вместо огрoмни реклами на бирения гигант има опънати огромни черни мрежи, дори зад самата сцена. Разбира се, моето недоволство бива сринато само за секунда, след като Флий, Чад Смит и Джон Фрушианте излизат на сцената под звуците на Джими Хендрикс, леещи се от техните инструменти.

Антъни изскача, увит в странно пончо с качулка и подскача като идиот известно време, преди да грабне микрофона и да разнежи половината стадион с “Can't Stop”. Онези черни мрежи на сцената, за които ви говорих, изненадващо се оказаха гигантски екрани, които създадоха зрелищна атмосфера, като друга Вселена. Същински Stadium Arcadium.

Следват предимно песни от последния албум, които, честно казано, не са ми на сърце. Всъщност, докато се редят хитовете от последната тава на бандата, като Dani California, Charlie и Snow, с колеги обсъждаме, че с последните си два албума Red Hot сякаш правят повече музика за мацки, отколкото за момчета.

Всички чакат старите класики. Фрушанте обаче ни изненадва със SOS на ABBA в солово изпълнение. Следват малко по-старите By The Way, Throw away your Televison, Scar Tissue и Californication. По-назад не се стига. Докато отпиваме от бирата за 2 евро, Флий излиза и ни пожелава лека нощ с бас и рими. Да, бе, да. Не е минал и един час.

Колкото и странно да звучи, все пак бандата наистина си тръгва. След малко се появяват, за да забият Give it away. Това е и последното парче. Без майтап. След само 1 час и 10 минути. След 13-часовото ни пътуване.

Сръбските фенове реагираха почти моментално след като се оказа, че продължение няма да има. Вследствие на това към сцената полетяха чаши и бутилки с вода, а пък ние научихме няколко нови сръбски псувни.

След концерта се обсъждаха много причини за това какво е накарало групата да си тръгне толкова бързо. Едната от тях бе гръмотевичната буря, която връхлетя върху тълпата само 10 минути след края на лайфа.

Може би е въпрос на лично мнение, но на мен Антъни ми се видя доста скован. Някакси никога не съм си представял, че момчетата които излизаха на сцената с по един чорап на пи*ките си, ще се държат като отегчени рок звезди.

Без My Friends, без Breakin The Girl, без Under the Bridge. Дали бяхме разочаровани? Виждали сме и по-добри лайфове. Може би чушките са одъртели.

Интересното за нас, феновете, обаче тепърва предстоеше. След като лайфът свърши и 80-те хиляди (110 хиляди според сръбските блогъри) взеха да се приберат по домовете си, установихме, че това не е лесно.

Полицаите бяха решили, че работата е свършена и си заминали по живо по здраво, очаквайки да не настъпи транспортен хаос. Резултатът е, че от 1:00 до 4:30 нашият автобус стоя на едно място. В 5:30 успяхме да се измъкнем някакси, благодарение на професионализма на нашия шофьор и в 6:30 окончателно напуснахме ада, съпътстващ ни до Белград.

Според сръбски блогъри, компания в задръстването са ни правили министърът на икономиката Младан Динкич, министърът на отбраната Драган Шутановац и бившият премиер Зоран Живкович, също фенове на чушките. 11-метрова лимузина пък ни наведе до мисълта, че може би Цеца Величкович или Лепа Брена също са дошли да видят “колегите” си.

Разочаровани мисля че няма. Ако пък те е страх от люто, не яж чушки. И все пак Red Hot звучат по-добре у нас. Тук поне аз мога да им кажа докога ще свирят.

А пък ето тук, можете да прочетете една много по-интересна история на една фенка, за същия концерт

Пътешествието в снимки