Какво могат да означават междинните избори в САЩ за Украйна

В продължение на месеци Украйна е подложена на засилващ се натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, който се стреми да си осигури политически дивиденти преди междинните избори през ноември.

Тъй като на 3 ноември предстои да се реши съдбата и на двете камари на Конгреса, ключовият въпрос е колко тежка ще бъде загубата за републиканците  и дали мащабът на евентуалното им поражение ще бъде достатъчен, за да доведе до промяна във външната политика на Вашингтон.

Гласуването се провежда в момент, когато отношенията между САЩ и Украйна се намират в една от най-ниските си точки.

Тръмп си навлече критики от страна на американски законодатели, Киев и европейски столици заради това, че допусна внос на руски дизел в САЩ и смекчи санкциите срещу Русия - действия, които противоречат на дългогодишната стратегия на Запада за прекратяване на войната в Украйна.
И докато Москва избягва натиска, върху Киев се оказва натиск да прекрати ударите си по руски петролни рафинерии, като същевременно страната се сблъсква със затруднения в разузнавателната подкрепа и доставките на системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът“.

Евентуална победа на демократите би могла да осигури на Украйна по-благосклонно настроен Конгрес и да позволи по-засилен контрол върху резките завои във външната политика на Тръмп. Експерти обаче, разговаряли с изданието Kyiv Independent, посочват, че в крайна сметка президентът на САЩ ще запази твърд контрол върху външната политика на страната си.

Помощта за Украйна въпреки Тръмп

Тази седмица американските избиратели ще изберат всички 435 членове на Камарата на представителите, като се очаква демократите да спечелят мнозинство за първи път от 2020 г. насам.

За Демократическата партия ситуацията в Сената е по-сложна, макар и не безнадеждна. Там се гласува за около една трета от общо 100-те места, като едва седем от тях се смятат за силно оспорвани.

Дори Демократическата партия да си осигури 51 места в Сената - броят, необходим за мнозинство – тя все пак ще се нуждае от Републиканската партия, за да преодолее т.нар. "филибастър“ (процедурно блокиране) - практика в САЩ, при която за приемането на ключово законодателство в Сената са нужни 60 гласа.

За Киев обаче това не е краят на пътя.

Американските сенатори показаха, че могат да формират двупартийно мнозинство в подкрепа на Украйна - както стана съвсем наскоро, през август, когато с 86 гласа "за“ приеха закона, носещ името на покойния сенатор републиканец Линдзи Греъм.

Но този двупартиен консенсус не може да се приема за даденост, що се отнася до онези законодатели републиканци, които се противопоставят на Тръмп.

"В днешната силно поляризирана политическа среда повечето законодатели се колебаят да се противопоставят на президент от собствената си партия, дори когато не са съгласни с политическите му решения“, заяви пред Kyiv Independent Джеймс М. Линдзи, експерт по външна политика на САЩ в Съвета за външни отношения.

Ако демократите успеят да съберат достатъчно подкрепа, за да прокарат законопроект за помощ за Украйна или за по-строги санкции срещу Русия, Тръмп разполага със силното право на вето.

То може да бъде преодоляно само с квалифицирано мнозинство от две трети и в двете камари – брой гласове, който демократите едва ли ще успеят да осигурят.

"Конгресът има слаби постижения в преодоляването на президентски вета, особено в сферата на външните работи“, отбелязва Линдзи.

Когато президентът заобикаля Конгреса

Това се е случвало и преди. Мащабен законопроект за санкции срещу Русия, подкрепен от покойния сенатор Греъм, беше приет с голям шум и подписан от президента през септември.

И все пак, оттогава насам Тръмп не е заел по-твърда позиция спрямо Русия - напротив.

На 16 октомври президентът издаде широкообхватно изключение от санкциите на Греъм - само дни след като Министерството на финансите премахна ограниченията върху покупките на руски дизел.

Това не е и първият път, в който администрацията заобикаля Конгреса по въпроси, свързани с Украйна.

По-рано тази година Пентагонът задържа в продължение на месеци военна помощ на стойност 400 милиона долара по линия на "Инициативата за подпомагане на сигурността в Украйна“ (USAI), въпреки че Конгресът вече я беше одобрил.

Това показва границите на властта на Конгреса: приемането на закон не гарантира, че изпълнителната власт ще го изпълни така, както са предвидили законодателите.

Иронично е, че по време на администрацията на Байдън Конгресът се оказа напълно способен да възпрепятства курса на Белия дом спрямо Украйна.

Камарата на представителите, контролирана от републиканците, блокира мащабен законопроект за помощ - ситуация, която продължи от края на 2023 г. до 2024 г. и доведе до критичен "глад“ за боеприпаси сред украинските сили.

Тази динамика обаче не би се пренесла автоматично в конфликт между Тръмп и Камара на представителите, доминирана от демократите. Според Линдзи, за политиката спрямо Украйна, която възнамерява да води, Тръмп не се нуждае от съгласието на Конгреса.

"Някои президентски правомощия, като например кога да се водят преговори, с кого да се преговаря и какви да бъдат темите на преговорите, са извън обхвата на правомощията на Конгреса да ги насочва, ограничава или регулира", добавя Линдзи.

Именно Тръмп, за голямо огорчение на много законодатели, подкрепящи Украйна, публично унизи президента Володимир Зеленски в Овалния кабинет през февруари 2025 г., а няколко месеца по-късно извади Русия от дипломатическата изолация, като прие руския президент Владимир Путин в Аляска.

"Камара на представителите или Конгрес, контролирани от демократите, може и да реагират остро на дипломацията на президента Доналд Тръмп спрямо Русия, но не са в състояние да го принудят да я промени“, отбеляза Линдзи.

Отвъд законодателството

Победа на демократите няма да преобърне политиката на Тръмп, но би могла да засили позициите на Украйна в Конгреса.

Ако лидерът на малцинството в Камарата на представителите Хакийм Джефрис замени Майк Джонсън на поста председател, републиканците, които са скептични към Украйна, вече няма да могат да блокират разглеждането на законодателство в подкрепа на Киев - както направиха със законопроекта за помощта, предложен от Байдън.

Осигуряването на мнозинство в едната или в двете камари би дало на демократите контрол върху комисиите, както и правото да призовават представители на изпълнителната власт за изслушване.

Според Хамилтън, демократите биха могли да използват тези правомощия, за да разследват основателя на SpaceX Илон Мъск, министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет или пратениците на Тръмп за мир - Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

Твърди се, че Мъск носи отговорност за временното ограничаване на услугите на Starlink в Украйна, а за Хегсет се говори, че бави доставките на ракети "Пейтриът“. Американските пратеници за мир пък са обект на критики заради това, че на моменти са прокарвали мирни споразумения, които са изгодни за Москва.

Мнозинство в Камарата на представителите би позволило на демократите да инициират процедури по импийчмънт срещу представители на изпълнителната власт - включително, за трети път, срещу Тръмп. Това обаче не гарантира осъждане и отстраняване от длъжност, тъй като за подобен изход е необходимо квалифицирано мнозинство от сенаторите.

Законодатели, разговаряли с Kyiv Independent, разглеждат междинните избори като възможност да определят законодателния дневен ред по отношение на Украйна и да подложат политиките на Тръмп на по-задълбочен контрол.

"Ще използваме всички налични законодателни и контролни механизми, за да потърсим отговорност от тази администрация и да гарантираме, че Украйна получава помощта в сферата на сигурността, от която се нуждае, за да се защитава“, заяви Майк Левин, демократ и член на Камарата на представителите от 49-и избирателен район на Калифорния.

Той сподели, че ако демократите поемат ръководството на комисиите в Камарата, всякакви тайни договорки с Кремъл, както и пречки пред обмена на разузнавателна информация или функционирането на терминалите Starlink в Украйна, ще бъдат обект на "строг надзор“.

Грегъри Мийкс, демократ и водещ представител на партията в Комисията по външни работи към Камарата, обеща да работи със законодатели и от двете партии за прокарване на закони, които да „задължат администрацията на Тръмп да предостави на Украйна подкрепата в сферата на сигурността, икономиката и разузнаването, необходима за защитата на нейния народ от бруталното и незаконно нахлуване на Путин“.

Въпреки това е малко вероятно Украйна да бъде основен приоритет за демократите след междинните избори.

Планът на партията за първите 100 дни след евентуална победа се фокусира върху въпроси, които са най-належащи за американските избиратели – като разходите за живот и ограничаването на "войната“ на Тръмп срещу Иран, която доведе до повишаване на инфлацията и цените на горивата.

Украйна далеч не е на челно място в дневния ред.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.