Йорданка Христова: Никога не съм искала да съм номер едно!

За последен път певицата Йорданка Христова събра толкова много почитатели на едно място. На 19 ноември звездата на българската сцена отбеляза 55 години професионален път в зала 1 на НДК и неочаквано обяви, че това ще е последният й самостоятелен рецитал.

"Абсолютно всички, които ми се обадиха, казаха: "Не може да бъде!", "Защо? Ти пееш по-добре от преди!" Но аз сама правя абсолютно всичко. Нямам постоянен оркестър или музикант до мен. Всяко нещо - от А до Я, трябва аз да го измисля.", коментира певицата пред "Монитор".

Тя благодари на трима души, които много са й помогнали – дъщеря й, братовчет й и режисьорът Петър Бакалов. Ако някой каже - "Ето ти 70 000", може и да направя, може и да е по-различно, но да се наема отново сама да правя такова нещо – нямам сили вече!"

Христова обясни, че няма да престане въобщее да пее. Започва да пътува . "На 28 ноември отивам в Русия, до края на годината ще ида в Турция да пея за българската общност. Догодина имам предложения за няколко европейски столици и есента на 2019-а ще имам доста изяви в Америка и Канада. Мога да ида и в Далечния изток.", коментира следващите си участия примата на естрадната сцена.

Йорданка Христова прави и равносметка за 55-годишната си кариера: "Човек се учи непрекъснато. Пея толкова години и все още не знам много неща за тази магия на сцената. Нямате представа колко съм щастлива от тази енергия, която беше в зала 1. Мои познати се обаждат и ми казват: "От два дни не съм си взимал лекарствата, защото ти лекуваш“, „Болеше ме глава, като дойдох, и след концерта ми мина".

Певицата призна, че обича да работи с Орлин Горанов, Васил Найденов, Георги Христов. Като най-труден момент в кариерата вижда януари 1990 г. Имало е кратък момент, в който не е можела да пее. За седмица се оправя, но е преживяла голям стрес.

"Никога не съм искала да бъда номер едно. Като отида на фестивал, винаги много се подготвям, но никога не съм разочарована, ако не взема награда.- споделя Йорданка Христова - Да, много съм щастлива да ме оценят, но не отивам за победа. Хубава е спортната злоба, но я нямам. Нямате представа аз как си пилея времето. Занимавам се с какво ли не, събирам се, когато трябва да направя нещо, правя го, и после пак - гледам си сериалчета, чета си книжки, играя карти, приятели имам много. Не бих могла да живея с огледалото пред мен, с моя образ в него и да вървя само напред в тази посока."