Войните и замърсяването поставят екосистемата в Черно море под натиск

Потъналите кораби в Черно море засега не създават непосредствен риск от екологична катастрофа, но възможните замърсявания, военните действия и ускоряващото се затопляне поставят морската екосистема под нарастващ натиск. Наред с това институциите в България продължават да реагират предимно след възникването на инциденти, вместо да предприемат превантивни мерки. Това коментира доц. д-р Радослава Бекова, ихтиолог и хидробиолог от Института по океанология към БАН, в предаването Made in Green с водещ Роселина Петкова.

Потъналите кораби крият локален риск

Според Бекова към момента няма основания да се говори за непосредствена опасност от мащабна екологична катастрофа вследствие на последните инциденти с кораби. Въпреки това остава неясно какви товари са превозвали плавателните съдове, каква част от тях е попаднала в морската среда и дали опасни вещества са изтекли от контейнерите.

При евентуално изпускане на замърсители въздействието най-вероятно ще бъде локално, като първоначално ще засегне морското дъно и организмите, които го обитават - миди, рапани, охлюви и водорасли. Разпространението на замърсяването зависи от вида на веществата и от хидрологичните условия, включително морските течения.

Войната обаче създава и друг вид заплаха - шумовото замърсяване. Използването на сонари във водната среда може да наруши ориентацията и поведението на морските организми, включително на рибите и делфините.

Затоплянето и замърсяването поставят екосистемата под натиск

Черно море има специфична структура - под приблизително 150 метра дълбочина водата е наситена със сероводород и практически няма кислород. Така основната част от морските организми обитава сравнително тънкия повърхностен слой, който е особено уязвим към замърсяване, обясни още Бекова.

Тя обърна внимание и на еутрофикацията - процес, при който натрупването на биогенни вещества, основно азот и фосфор, стимулира прекомерното развитие на фитопланктона и води до изчерпване на кислорода във водата.

Натрупването на различни фактори - замърсяването от човешка дейност, военните действия и климатичните промени - прави условията за оцеляване на морските организми все по-трудни. По думите на Бекова през последните 10 години повърхностната температура на Черно море се е повишила с 2,5 градуса, което го нарежда сред най-бързо затоплящите се морета в света.

България е фактор в световното корабоплаване и може да бъде лидер в индустрията

Наблюдава се спад в уловите на някои традиционни за Черно море видове, сред които хамсията и сафридът. При попчетата също се отчита оттегляне към по-големи дълбочини и намаляване на улова. Все още обаче няма категоричен отговор дали тези тенденции са пряко следствие от климатичните промени, или се дължат на промени в миграционните пътища и други фактори.

„Климатичните промени увеличават и риска от по-силни бури и екстремни метеорологични явления, които затрудняват работата на рибарите. Затова секторът се нуждае от адекватен план за адаптация, който да обхване както риболовните практики, така и използваните съоръжения.“

Според Бекова България разполага с добра система за мониторинг, но проблемът е, че наблюдението невинаги е последвано от необходимите действия. „Ние реагираме след инцидента. Не взимаме превантивни мерки“.

Съвременните технологии, включително сателитните изображения и моделите за проследяване на морските течения, позволяват сравнително бързо да се прогнозира движението на нефтени петна и други замърсители. Ключово обаче остава институциите да реагират своевременно и да прилагат вече разработените протоколи за действие, подчерта още Бекова.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria