Само баба ти знае какво става зад сцената

Какво стана Ден 1 и Ден 2.

Последният път стигнах до момента, в който аз, Боби и Сашо се прибрахме в София след концерта в Кърджали.

Не е нужно да дообяснявам, че всеки от нас изтече пред дома си, като аз дори се съблякох по стълбите, качвайки се към нас. Толкова бяхме уморени.

Предстоеше ни концертът в София. Едва бях станал и Боби (Турбото) ми звънна да ми каже, че си е забравил екипа в колата ми. Става дума за розовите специфични очила и неспецифичната синя престилка, с която разполага всяка чистачка на щат в страната.

Около 30 минути преди концерта в 35-о училище в Лозенец, аз слязох в колата и установих, че има много боклуци и празни шишета, но не и тъй ценната за Боби екипировка, която  той (се оказа в последствие) оставил в един апартамент в Надежда.

Очевидно Боби наистина притежава някакво турбо, след като успя да вземе Лозенец-Надежда-Лозенец за около 40 минути и да излезе задъхан на сцената, тъй като (както помните) той е и водещ на всички лайфове от серията - "Ти си върхът, ама само баба ти го знае".

Заради това, че през деня бе валяло, трябваше да се изчака сцената да изсъхне, тъй като опасността от токов удар за хората върху нея е същественна.

Няма да наблягам на лайфовете на D2 и Gravity Co, тях можете да ги гледате тук плюс доста моменти от бекстейджа и разходката до магазина.

Заради дъжда и последвалото закъснение, концерта трябваше да бъде удължен, но полицията бе на друго мнение и това се отрази на софийските банди, които не успяха да изпълнят всичките си парчета.

В края на краищата те ще свирят на финалния концерт, а кадри от представянето на младите банди, можете да гледате тук.

След София, ни чакаше път сутринта до Враца и Митко Кърнев (D2), като шеф на турнето ни даде ултиматум 12 часа на обед да сме във Враца. Нямахме шанс за дълга напоителна вечер и аз, Сашо (D2) в компанията на двете ни приятелки, избягахме в една кръчма в Лозенец и довършихме вечерта в троянска сливова и вегетарианско меню.

Оказа се, че Сашо е стриктен вегетарианец заради една случка преди няколко години. Познати го завели в птицеферма, където се отглеждали гъски. Птиците още от малки били приковавани с пирони на едно място и хранени с богати на антибиотици храни, за да развият цироза. В следствие се уголемява черният дроб и става деликатес.

Докато хапваме звънкам на Боби Турбото да се убедя, че си е в леглото и утре сутринта ще стане и ще бъде на линия в 9 пред стадиона, където ще го взема.

Вместо в леглото си Боби крещи от слушалката: "На купон съм, ей тука, в центъра. Идвайте, ако искате!". 

Факт е, че въпреки нелеката вечер всички успяхме да се съберем в комплект плюс охраната на концерта Ради, който, докато  пиехме целебните сутрешни айрани ни разказа за 14-те си кучета и 6-те си котки.

Боби попита Ради :
 - Виждал ли си да бият куче?
 - Виждал съм.
 - И какво?
 - Бил съм.

Ради се оказа много свеж агент, огромен и добродушен, макар че в ситуация, ако не си на правилната страна, може и да ти се стори страшен. Самият той каза: "Човек се познава какъв е по това как се отнася със слабите. На силните всеки може да се подмазва!"

Бързо стигаме във Враца, където се излежаваме в хотела и чакаме лайфа. За първи път, откакто аз съм на турнето, ще сме във зала.

Някой ми разказа виц:

Питат един човек:
 - Художник ли сте?
 - Не, махмурлия!

Местната група, която ще участва е хип хоп, но една съвсем млада банда хлапета ще открият в самото начало. Изненадан съм, че свириха кавъри на Rancid, Ramones и Sex Pistols.

Лягайки си успях да чета книга на няколко бири и няколко малки Jameson-а, след което успях да гледам и един сръбски филм и така до 4 сутринта.

Утрото, разбира се, беше тежко, за щастие смешно, заради Боби, който влетя в стаята да ни събужда, още преди алармата на телефоните.

В Монтана имаме доста време преди лайфа и се размотаваме, из центъра, а видео изпълнено с кретениите на Боби и можете да видите тук:

Остава финалният концерт. София, 22 май от 19:30 в сградата на музикалното училище на улица Оборище. Вместо да чакаш да четеш тук за него, по-добре ела там да пием по една на място.

Финално за из път:
 

Ден 1 и Ден 2