Завръщането на Запада в Русия: Китай вече има преднина, която трудно ще бъде преодоляна

От десетилетия инвестициите в Русия са политически рисковано, но потенциално печелившо начинание за западните компании. С развитието на войната в Украйна се увеличава и опасността. Освобождаването на американския затворник Стивън Хъбард, локалното примирие в Украйна, за което се твърди, че е било договорено с посредничеството на Мелания Тръмп, и споразумението за дизелово гориво между администрацията на Тръмп и Владимир Путин са три ясни признака, че Вашингтон проучва възможности за сближаване с Москва, пише Forbes.

Завръщането на Хъбард последва дипломатическа намеса от страна на президента Доналд Тръмп, въпреки че той отрича да е имало размяна на услуги, както и безвъзмездна правна помощ от Boies Schiller Flexner и EPAM Law – същите кантори, които по-рано помогнаха за освобождаването на американския учител Марк Фогел.

"Завръщането на Стивън Хъбард при семейството му показва какво може да постигне търпеливата дипломация. По-широката надежда за мир се измерва с възстановени животи, събрани семейства и възможности за възстановяване", каза Афанасиев, адвокатът на Хъбард.

Примирието около Олешки също е добре дошло от хуманитарна гледна точка, но обхватът му е ограничен. Колкото и окуражаващи да са дипломацията и хуманитарната дейност, те сами по себе си не са достатъчни, за да променят геоикономическите или инвестиционните изчисления. Споразумението за дизеловото гориво представлява по принцип по-широка и по-финансово устойчива сделка, като се предполага, че отваря канал за възобновяване на търговията с енергия. Въпреки това, дори и при най-оптимистичните прогнози, обемът ѝ е малко вероятно да повлияе на цените. Накратко, никое от тези събития не гарантира по-широко споразумение. Взети заедно обаче, те сочат, че администрацията на Тръмп се опитва да възстанови търговските отношения с Русия. За бизнеса, който обмисля завръщане на руския пазар, по-уместният въпрос е какво би донесло такова отваряне, кога би се случило и какви рискове носи със себе си. За инвеститорите Китай предлага поучителна историческа аналогия.

Уроци от инвестициите в Китай

Западните инвестиции в Китай също трябва да умерят очакванията за предстоящ инвестиционен бум в Русия. Отношенията между Вашингтон и Пекин се нормализираха постепенно, като се започна с прочутата дипломация на пинг-понга от 1971 г., посещението на Никсън в Китай през 1972 г. и в крайна сметка пълно възстановяване на дипломатическите отношения едва през 1979 г. Стратегическите обстоятелства около сближаването бяха необичайно благоприятни. Въпреки дълбоката идеологическа враждебност двете страни имаха общ геополитически противник: Съветския съюз. Маневрите на Никсън имаха за цел да се възползват от китайско-съветския разкол и да подобрят позицията на Америка спрямо Москва. Търговските възможности последваха със закъснение геополитическото прегрупиране, което беше от полза и за двете правителства. Повторението на тази договореност днес би изисквало забележителна и малко вероятна промяна в съществуващите отношения. Вашингтон ще трябва да убеди Москва, че Пекин представлява по-голяма дългосрочна заплаха от САЩ – нещо, което се опитва да направи от десетилетия. Това би било трудно, като се има предвид зависимостта на Русия от китайските пазари, финансовите канали, промишлените стоки и дипломатическата подкрепа. Такова стратегическо решение би предизвикало недоволство и сред американските партньори в Европа и Индия, чиито интереси биха били застрашени от споразумение, което изглежда, че реабилитира Москва за тяхна сметка. Геополитическите основи за успешно сближаване остават далеч по-неблагоприятни от тези, с които се сблъска Никсън. Въпреки това, отварянето на САЩ към Китай предлага полезни уроци за инвеститорите. Дипломатическата нормализация не доведе веднага до масивен приток на западен капитал. Опитът на Китай показва, че политическата нормализация и търговската интеграция следват различни графици. Дори когато правителствата създават благоприятна дипломатическа атмосфера, предприятията трябва да преценят дали могат да изпълнят договорите си, да репатрират печалбите си, да защитят активите си и да поддържат веригите за доставки. Русия представя уникална динамика: чуждестранните компании, които преди това са оперирали там, вече са понесли значителни разходи от изтеглянето си, разпродажбата на активи, прекъснатите партньорства и задълженията за спазване на нормативните изисквания. Управителните им съвети ще изискват доказателства, че условията, довели до тези решения, са се променили съществено. Този предишен опит обаче ще даде именно на най-разбираемо нервните инвеститори огромно предимство благодарение на институционалната памет.

Посредниците също изиграха важна роля. Тайвански и хонконгски компании и инвеститори помогнаха за свързването на континентален Китай с международни производствени мрежи, като донесоха капитал, търговски връзки, технически познания и познания за чуждестранните пазари. За чуждестранните инвеститори тези посредници можеха да се възползват от своето културно познаване на Китай, а за Тайван – от опита си в ориентирането в понякога сложните партийно-държавни структури. Тези връзки намаляваха практическите трудности, с които чуждестранните компании се сблъскваха при навлизането си в непозната среда. Русия няма еквивалентна чуждестранна мрежа, разположена в прозападна държава в непосредствена близост, която да може да изпълнява същата функция в сравним мащаб. Въпреки това, за разлика от маоисткия Китай, някои руски участници могат да преодолеят опасната пропаст между политиката на Кремъл и доверието на Запада. В Русия има редица институции, предназначени да действат като посредници, които обаче не се използват пълноценно, включително AmCham Russia, Асоциацията на европейските предприятия, Denuo, DRT (руският клон на KPMG), EPAM Law и други.

Има ли инвестиционни възможности в Русия?

Някои инвеститори очакват, че прекратяването на войната в Украйна ще отключи огромно натрупано търсене на чуждестранни инвестиции. Възстановяването, модернизацията на инфраструктурата, обновяването на промишлеността и подновяването на потребителските разходи теоретично биха могли да създадат значителни търговски възможности. Инвеститорите трябва да умерят очакванията си; подобна история се разказваше и в началото на 90-те години след разпадането на СССР. Руските компании търсят връзки с американски фирми, надявайки се да възстановят достъпа до капитал, технологии и международен опит. Все пак неудовлетвореното търсене не се превръща автоматично в проекти, подходящи за инвестиции. Една страна може да се нуждае от милиарди долари финансиране, като в същото време остава търговски недостъпна за компаниите, разполагащи с този капитал. Рискът от санкции, несигурните права на собственост, ограниченията върху финансовите преводи и възможността от подновяване на дипломатическата конфронтация ще продължат да определят корпоративните изчисления дълго след примирието или сключването на мирно споразумение.

Китай влиза в тази потенциална възможност от позиция на значително предимство. Китайските компании поддържаха широки търговски връзки с Русия през цялата война, като се възползваха от възможностите, създадени от оттеглянето на Запада. Пекин доставя машини, електроника, превозни средства, промишлени компоненти и други стоки, от които руските предприятия все повече се нуждаят. Двустранната търговия се разшири значително от 2022 г. насам, дори когато западните ограничения ограничиха достъпа на Москва до алтернативни доставчици. В резултат на това китайските фирми са изградили дистрибуторски мрежи, търговски опит и връзки с руските си партньори, които завръщащите се американски конкуренти ще трябва да възстановят. Ето защо всяко подновяване на западното присъствие ще се сблъска с утвърден играч, чиито предимства се простират далеч отвъд цената. Тази асиметрия е от значение, защото чуждестранните инвестиции могат да засилят съществуващите геополитически зависимости. Американският капитал, навлизащ в Русия без надеждна търговска и стратегическа рамка, може да се окаже в конкуренция с китайски компании, които се ползват с по-силни местни връзки и по-голяма политическа подкрепа. Още по-лошо, американските инвестиции биха могли неволно да поддържат икономическа дейност, която в крайна сметка укрепва позицията на Пекин чрез запазване на руското производство, разширяване на износа на суровини или генериране на допълнително търсене на китайско оборудване. Такива резултати биха подкопали стратегическата обосновка, често изтъквана за оправдание на сближаването. Вашингтон не може да приема за даденост, че възстановяването на достъпа за американските предприятия автоматично ще намали зависимостта на Москва от Китай. Следователно инвеститорите и политиците трябва да правят разграничение между дипломатически отваряния, търговски възможности и трайно политическо пренареждане. Всяко от тях изисква различни усилия. Една ограничена сделка в енергийния сектор може да покаже, че двете правителства могат да намерят непосредствен взаимен интерес. Хуманитарното сътрудничество може да създаде механизми за изграждане на доверие. Нито едно от тези развития не означава непременно съгласие по много други въпроси. Търговските решения трябва да се основават на основните условия, а не на атмосферата на преговорите.

За компаниите, които обмислят навлизане на враждебни или политически противопоставящи се пазари, основният урок е ясен: геополитическите тенденции трябва да съвпадат с инвестиционните хоризонти. Компаниите трябва да преценят дали дипломатическото отваряне създава гарантирани защитни мерки, устойчив достъп до пазара и надежден механизъм за управление на евентуална нова конфронтация. Поетапни ангажименти, внимателно структурирани партньорства и стриктно спазване на санкциите могат да помогнат за ограничаване на риска, но не могат да компенсират фундаменталната липса на стратегическо съгласуване. В идеалния случай западните компании ще съобразят инвестиционната си стратегия така, че да допълва, а не да заобикаля геополитическите императиви на Вашингтон. Отварянето на Китай беше успешно, защото търговското взаимодействие в крайна сметка се основаваше на по-широка геополитическа сделка, подкрепена от институционални експерименти и мрежи, способни да свързват чуждестранния капитал с вътрешните възможности. Русия предлага ограничени сравними основи. Сближаването би могло в крайна сметка да създаде такива, но този резултат би изисквал устойчиви политически решения, а не изолирани сделки. Дотогава подхождайте с предпазливост към перспективата за огромно неудовлетворено търсене. Най-големите печалби на враждебните пазари често се падат на онези, които разбират кога политическата промяна е променила основния баланс на риска, а не на онези, които просто пристигат първи.