Драматургията - занаят или изкуство?

Дали професията драматург е занаят или изкуство ще ни разкаже самият Юрий Дачев - сценарист, театровед и преподавател в "НАТФИЗ" Кръстьо Сарафов. Поводът да поговорим с него е адаптираната от него пиеса на Едуардо де Филипо "Брак по италиански". В киното главните роли са изиграни от София Лорен и Марчело Мастрояни, а у нас - от Емануeла Шкодрева и Калин Сърменов. Следващото представление е запланувано за 11 януари.

Как станахте част от пиесата „Любов по италиански“?

Идеята беше на актрисата Емануела Шкодрева, с която ни свързва хубаво приятелство и обща работа. Тя харесваше „Филумена Мартурано”, старата пиеса на Едуардо де Филипо, която продължава да се играе с успех в много европейски театри и ме покани да я адаптирам. Аз също харесвам този автор, поставял съм „Събота, неделя, понеделник” и нямаше нужда от много канене. А и заедно с нас беше продуцентът Валерия Пачева – изключително организиран и деен човек. Проектът беше осъществен изключително бързо, направо не е за вярване.

„Любов по италиански“ малко изглежда и като „Любов по български“. Наистина ли сме толкова близки като темперамент?

Не, не мисля. В живота на италианците изкуството има много по-властно присъствие: операта, киното, артистите са част от всекидневието. Те живеят „оперно” и „филмово”, влюбват се и страдат, помнейки любимите си герои. Приличаме си с тях по това, че лесно се палим, много си вярваме в „момента на горене”, но димът от огъня се разсейва страшно бързо.

Кое бе най-сложното по време на адаптирането на този текст, който София Лорен и Марчело Мастрояни направиха толкова известен.

Едуардо де Филипо е написал прекрасна пиеса за любовта. За двама влюбени, не много млади „таралежи”, които не могат нито да дишат един без друг, нито да спрат да се бодат с иглите си. В това отношение пиесата е съвременна и не вярвам някога да спре да бъде. Исках да запазя това и да я направя по-действена, по-„сбита”. Просто ритъмът на възприемане се е променил във времето от написването й до днес. Но не съм се мъчил. Играх си – с удоволствие и голямо възхищение към де Филипо.

Самият вие имате опит в телевизията и като сценарист на предаването „Понеделник 8 и половина“ - някаква странна връзка с филма на Фелини „8 и половина“, където главната роля също е поверена на Мастрояни (този път си партнира с Клаудия Кардинале). Случайно ли се навързват подобни проекти при вас или е някакво неволно търсене?

Всичко е напълно случайно, но случайностите се „съединяват” с някакви натрупвания и това понякога помага. За мен Фелини и Мастрояни са част от свят, който е по-истински от този, в който се движа. Рим – най-магнетичното място под слънцето, в една скромна „тратория” до гара Термини правят най-вкусните спагети, а сред нещата, които много силно са се врязали в паметта ми, е едно общоградско веселие на Пиаца дей Пополо, посветено на годишнина от премиерата на филма „Обичахме се толкова много”. Иначе случайностите чак толкова не ме впечатляват.
 
Защо променихте „брак" с "любов“ в заглавието?

Заглавието го измисли Еми Шкодрева, но то ни хареса на всички. Даже не обсъждахме. Приехме го и продължихме да работим.
 
Трудно ли е киното да се превърне в театър?

В случая използвах мотиви както от пиесата, така и от сценария по нея. Това улеснява нещата, защото киното изначално е много "по-пъргаво” в разказа, а аз се стремях точно към това.
 
Освен драматург вие сте и театровед, преподавател в НАТФИЗ. Помага ли опита да се намирате и от двете страни на изкуството – на творец и критик?

От много време почти не се занимавам с критика. Всъщност това е професия, която у нас сега я няма „сред живите”. Така, както аз си представям живота й. Когато работя нещо, аз съм само в него. Не се опитвам да „викам” опита си от други начинания. Той, разбира се, съществува, но не се стремя това да го използвам рационално.
 
От около десетина години в България има и специалност „Драматургия“, в която вие преподавате. На какво учите своите студенти?

Искам да им дам повече знания за неща, на които сам съм се научил. Да пробват полезни ли са им, вършат ли им работа или не. Опитвам се да събудя любопитството им към автори и произведения, които смятам за ценни. (В тази посока по-често се провалям).
 
Драматургията занаят ли е или изкуство?

При Шекспир и Молиер е и двете.
 
Голяма част от завършващите тази специалност в Академията започват да работят в българските сериали, които в момента се излъчват по телевизиите. Критикувате ли студентите си?

Преподавам театрална драматургия. Опитни колеги се занимават с обучението, засягащо писането на основата сериали. Не ме бива в това, казвам го направо. В същото време знам, че сериалите имат не само мощно присъствие в днешно време, но и влияние в драматургичното писане и за театъра. То не бива да бъде пропускано, както и надценявано.

Времето е на коледните и новогодишни празници. Хората по-често ли се сещат за култура в такъв момент от годината?

Различните хора се сещат за различни неща. Хубаво е обаче, че театралните зали са пълни по празниците, в галериите също срещам доста посетители, по „Славейков” виждам купуващи книги. Вече няколко пъти приятели ми казаха, че чакат празниците, за да се излегнат блажено с книга в ръка. Разбирам ги прекрасно, защото и аз мечтая за същото.