Иван Ласкин – мисъл и остър език. От отричан, до силно обичан!

Актьорът Иван Ласкин почина на 48-годишна възраст във Военномедицинска академия в нощта срещу неделя, малко преди именния си ден.

Той бе приет в болницата на 28 декември миналата година с тежка чернодробна недостатъчност и близките му се надяваха да се намери спешно донор за трансплантация, но състоянието на Ласкин бе толкова критично, че операцията бе немислима.

Така навръх Богоявление Иван загуби битката за живота си, нареждайки се за съжаление сред немалката група талантливи родни актьори, давещи в алкохол разочарованията си от нелеката артситуация у нас и напуснали тоя свят преждевременно, в разцвета на творческите си сили – Антоний Генов, Радко Дишлиев, Кирил Варийски, Андрей Баташов, Чочо Попйорданов...

"Имам спомени още от студентството на Иван, защото той беше от възпитаниците на първия ми клас във ВИТИЗ, на които съм дал много за тяхното развитие и които изключително много ценя", казва пред "Монитор" неговият учител проф. Здравко Митков.

"В един от дипломните ни спектакли той направи огромна, великолепна роля като Шекспировия Ромео, която бе оценена високо и при гостуването на постановката в Испания. Не искам да ставам фаталист, но Иван ми беше споделил още в академията, че любимата му роля е от "Адската машина" на Жан Кокто, където той игра Анубис – египетско божество, което пренася душите на мъртвите. Дали е случайно?!..."

"Беше с остри възприятия за света, притежаваше честолюбие и природно чувство за справедливост. А, както знаем, животът не е справедлив и този дисбаланс със света руши чувствителната личност. Иска ми се да положим усилия да променим нашия живот така, че да не си отиват без време чувствителни и талантливи хора като Ласкин", изтъкна Здравко Митков.

Актрисата Ернестина Шинова и съпругът й Андрей Слабаков бяха не само колеги, но и близки приятели с Ласкин.

"Много е трудно в такъв момент да се съсредоточа върху изказа, върху фразата, макар че сме имали безброй общи случки, ситуации, емоции... Ще запомня Ванката в неговата цялост, като сложна личност. Той беше явление! Много специален човек", с болка отбеляза Шинова.

Иван Ласкин отдавна имаше сериозни здравословни проблеми. През февруари 2016 г. в Плевен той се почувства зле преди представление и не успя да излезе на сцената. Тогава беше приет в спешното отделение на университетската болница в града. Малко по-късно призна пред медиите за проблемите си с алкохола, като обясни, че пие, защото нищо край него не му харесва, държавата не цени труда на талантите, а той страда, като гледа в каква простащина растат децата му.

Само преди няколко месеца, в средата на септември миналата година, Ласкин влезе по спешност в гастроентерологията на Втора градска болница. Две седмици преди това актьорът бе загубил баща си Славчо, който го е отгледал след развода с майка му. Близки предполагат, че личната му трагедия също е допринесла за състоянието му.

Ласкин бе противоречива личност, с будна мисъл и остър език които често предизвикваха полюсни мнения и полемики в медиите и социалните мрежи. Мнозина го обвиняваха, че маскира несполуките си с арогантност и агресия срещу колеги и непознати. В същото време той бе нежен и любящ съпруг за Александра Сърчаджиева и добър баща за малката им дъщеря, 7-годишната София. Актьорът има и по-голяма дъщеря Люба, на 21 г., от брака си с актрисата Мирослава Гоговска.

Смъртта обаче изглажда много противоречия и конфликти. Боготворен от някои и ненавиждан от други приживе, актьорът с кончината си предизвика искрена скръб във Facebook. Над снимка на малкия Ласкин от може би най-известната му роля – във филма "Васко да Гама от село Рупча", актрисата Касиел Ноа Ашер написа: "Ето това обично дете излетя в другия свят! Харизматичен като ангел и дявол, смешен като Ласкин “Лаурел Харди“, саркастичен като екзекутора от Кале, верен приятел, лудньо, който обожаваше дрифтовете по ледения път на живота, лошо момче с кърваво добро сърце, очарователен лъжец и манипулатор – точно както всеки един Велик Артист... А Великите Артисти са малко, толкова малко... и дишаме само когато откровението, бесовете, тъмните тайни, посланието ни е прегърнато от зрителя... Кислородът, спасението на Артиста е неговата Работа! Скъпи Иване, някога, някъде... на небето ще изиграем нашето "вама на люлката".

Музикантът Румен Бояджиев: "Много съжалявам за Иван... много. Иза всички хора на изкуството, които не издържаха... тази грозотия, в която живеем. А издържалите не са герои... дори и силни не са. Просто... търпеливи".

Драматургът на Сатиричния театър Ина Шкарова: "Иван намери изход от своята битка... светъл му път... сърцето ми е за Алекс... за всичко, което това момиче преживява в целия си живот... за това, че е прекрасна... боец... една от "най-мъжките" супермацки, които познавам... Казват, че големите изпитания са за силните... но твърде голям дял ти се е паднал, момиче... Дано това да е последното изпитание и някой ден да си отново щастлива... заслужаваш го... обичам те, Алекс Сърчаджиева..."

Поклонението ще бъде във вторник (8 януари) от 12:30 ч храма "Свети Седмочисленици". Малко по-късно погребението ще се състои в Алеята на творците на Централните софийски гробища.

-----------------------

Актьорът Иван Ласкин е роден на 10 март 1970 г. в София. Става популярен през 1986 г. с изпълнението си на малкия Васко в 6-серийния детски филм "Васко да Гама от село Рупча" на режисьора Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви.

За ролята е избран съвсем случайно. Родителите му нямат нищо общо с киното и театъра. Корените на баща му са от Самоков, а по майчина линия е арменец. Асистенти на режисьора Димитър Петров го забелязват на улицата сред група момчета, които обикалят из улиците на София и стрелят с прашки.

През 1994 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков. Същата година в Малък градски театър "Зад канала" изпълнява ролята на Джими Портър в постановката "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн, която му носи голям успех. За тази роля през 1995 г. печели награда "Аскеер" в категория "Изгряваща звезда".
В творческата му биография са записани участия в повече от 12 български игрални филма, 20 европейски и американски продукции и телевизионни сериали. Участвал е във филмите и сериалите "Вагнер" (1998), "Магьосници" (1999), "Дунав мост" (1999), "Хайка за вълци" (2000), "Колобър" (2001), "Отвъд чертата" (2003), "Стъклената река" (2010).

Играл е в почти всички столични театри - от 1994 г. до 1997 г. в Малък градски театър "Зад канала", от 1997 г. до 2014 г. в Театър "Българска армия". Участвал е в постановки на Народния театър "Иван Вазов", в Театър "Сълза и смях, Театър 199.