Маскирано ежедневие

Животът без маска и без грим е немислим в театъра. А извън него е “озъбено свирепо куче” (Н. Вапцаров).

Точно наопаки изглеждат представите на сцената в описателния минималистичен свят, сътворен в авторския спектакъл “Другото Аз”.

Постановката е част от програмата на "Ателие 313 " и ще се играе на 9 януари от 19,00 часа.

Трупата спечели наградата за дебют на последното издание на фестивала "Златен делфин".

Отскубнали се от всякаква чувствителност лица се лутат забързано сред оскъден сценичен декор.

Пространството е запълнено единствено от черни паравани, зад които се крият хора и техните желания.

Сюжетът е накъсан от отделни етюди, в които двама души се намират, губят и отново търсят под маските на ежедневието.

Персонажите вървят из изкуствено движещ се лабиринт. Крият се зад измислените си един от друг задръжки.

Влюбват се за по малко и се впускат в хиперболизирани куртоазни взаимоотношения.

Облечени в черни трика и с контрастни бели маски, актьорите лесно си прехвърлят различните лица на обществото – на чиновника с пишеща машина, на красавицата с русата коса, на потисника, на глупака...

Героите са по-скоро категории, а не живи образи.

Маските се увеличават. Тяхната граница се прехвърля отвъд капана на лицето и се пренася надолу по цялото тяло.

Актьорите не водят кукли, а сами стават такива.

Трудно е да се определи докъде стига силата на внушителния маскарад – колко лица има човек и колко от тях виждат другите.

Защото зад всеки еднообразен ритъм на пишещата машина се чува темпо от джаза, а до папките на бюрото може да се крият мънички фантазии.

Подобно вдъхване на живот в монотонността прави и Ларс фон Триер в "Танцьорка в мрака", но тук е свежо, иронично и особено важно -  на живо.