BGONAIR Live

Вашингтон отваря нов фронт в Арктика, но Токио и Сеул имат свои интереси с Москва и Пекин

Сеул поддържа и предпазливи отношения с Китай

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

На 30 октомври държавният секретар Марко Рубио се срещна със своите японски и южнокорейски колеги Тошимицу Мотеги и Чо Хюн в рамките на срещата на външните министри от Г-20 в Атланта. Заедно те създадоха Тристранното партньорство за Арктика и Тихия океан (TAPP) – инициатива, насочена към морската безопасност, реагирането при извънредни ситуации и икономическото сътрудничество в Севера. Има основателни причини САЩ да се заемат с това именно сега. Япония и Южна Корея развиват своите търговски интереси в региона и двете държави са експерти в областта на полярните изследвания и морските операции. Тази инициатива отваря нови дипломатически възможности за Вашингтон в Арктика, особено предвид напрегнатите отношения с другите арктически държави, пише за RS Павел Девяткин, извънреден научен сътрудник в Института "Куинси" и старши сътрудник в Арктическия институт.

Голяма част от това напрежение, разбира се, е самопричинено, като последните заплахи на президента Доналд Тръмп да завземе Гренландия предизвикаха дипломатическа криза с Дания и останалата част от Европейския съюз (ЕС). Макар че споразумението между САЩ, Дания и Гренландия облекчи напрежението, то не възстанови напълно нанесените щети на трансатлантическото доверие.

Сега, с TAPP, Вашингтон може да покаже, че все още е в състояние да сключва конструктивни партньорства в Арктика, този път със своите тихоокеански съюзници. Но начинът, по който това партньорство е представяно досега, буди тревога. Обобщението на Държавния департамент за тристранната среща поставя арктическата инициатива в контекста на критиките към дейностите на Китай в съседните му морета и "сътрудничеството между Русия и Китай, което подкопава мира и стабилността в Индо-Тихоокеанския регион". Тази рамка беше повторена от някои японски и южнокорейски медии, но официалните изявления на външните министерства на Япония и Южна Корея избягваха подобна лексика. Ако САЩ разглеждат тази инициатива единствено като още едно средство за оказване на натиск върху Русия и Китай, Япония и Южна Корея може да не се присъединят напълно към нея. И двете държави имат търговски интереси, които изискват работни отношения с Русия и Китай.

Балансиране на икономическите интереси

Сеул планира да използва Северния морски път като маршрут за корабоплаване между Североизточна Азия и Европа, като Бусан ще служи за логистичен център. Целта е до 2030 г. да се осъществява редовно търговско корабоплаване в Арктика, като вече е проведен тест: корабът „Panstar Arco“ отплава от Бусан на 22 август и се завърна от Европа 50 дни по-късно.

Този маршрут обаче преминава предимно през руски води, което означава, че корейските корабни компании ще се нуждаят от руска инфраструктура, логистична подкрепа и ледоразбивачи. Макар южнокорейските власти да подчертават, че тяхната политика за корабоплаване в Арктика ще спазва западните санкции срещу Русия, те знаят, че не могат да оперират в Арктика без работни отношения с Москва.

Сеул поддържа и предпазливи отношения с Китай. Корейски експерти отбелязаха разликите в формулировките между изявленията на САЩ и Южна Корея относно срещата през октомври. Макар Сеул да разглежда Китай като основен икономически партньор, той иска "Вашингтон да се съсредоточи върху възпирането на Северна Корея и улесняването на диалога с Пхенян, а не върху сдържането на Китай".

Япония също стъпва предпазливо. Въпреки че се е присъединила към западните санкции срещу Русия, Токио не е прекъснало енергийните си връзки. "Сахалин-2", руски проект за природен газ, осигурява около 10 % от вноса на газ в Япония. Японските компании "Мицуи" и "Мицубиши" притежават общо 22,5 % дял в проекта. През 2025 г. Япония закупи около 58 % от продукцията на проекта.

"Мицуи" също притежава 10% дял в руския проект "Арктик ЛНГ 2", заедно с подкрепяната от държавата Японска организация за метали и енергийна сигурност. Проектът е засегнат от западните санкции и понастоящем не доставя газ на Япония, но Токио не се е оттеглило от инвестицията си. Ясно е, че енергийната сигурност е приоритет за японските политици. Нищо от това не означава, че Токио и Сеул са на път да се откажат от своите отношения в областта на сигурността с Вашингтон. Но би било неразумно да се очаква Япония и Южна Корея да разглеждат Арктика единствено през призмата на американската сигурност. Както се очакваше, Пекин и Москва гледат с недоверие на новата инициатива. Китайски експерти, цитирани от Global Times, предупредиха, че тристранното партньорство рискува "да превърне Арктика в арена за геополитическа и сигурностна конкуренция" и че "Вашингтон се стреми да използва своите съюзи, за да ограничи сътрудничеството между Китай и Русия". Руското външно министерство предупреди за "контрамерки", ако счете споразумението за заплаха. Тези реакции не са изненадващи, но подчертават един потенциален проблем: ако TAPP се превърне изцяло в конфронтация, тогава практическата работа може да бъде засенчена от стратегически сигнали. Япония и Южна Корея биха могли да се окажат въвлечени в инициатива, ръководена от САЩ, която не съответства на техните икономически интереси.

Да се запази практическата насоченост

САЩ, Япония и Южна Корея нямат нужда от общ враг, за да работят заедно в Тихоокеанската Арктика. Регионът има достатъчно реални предизвикателства: морският трафик нараства, състоянието на морския лед се променя, а инфраструктурата за реагиране при извънредни ситуации остава недостатъчна в голяма част от региона. Ето къде TAPP може да направи разлика. Трите държави биха могли да организират съвместни учения за търсене и спасяване, да се споразумеят за процедури за обмен на информация и да координират действията си при разливи на нефт и реагиране при бедствия. САЩ, Япония и Южна Корея разполагат със значителни и взаимно допълващи се морски способности, с които да допринесат.

Няма и нужда да се започва от нулата. Работните групи на Арктическия съвет вече извършват важна работа в областта на опазването на околната среда, научните изследвания и готовността за реагиране при извънредни ситуации. Форумът на арктическите брегови охрани и Форумът на бреговите охрани на Северния Тихи океан също предоставят канали за практическо сътрудничество в тези области, въпреки че те са били напрегнати поради политически разногласия, свързани с войната в Украйна и японско-руските отношения. TAPP би могла да помогне за съживяването на тази работа, с увеличен японски и корейски експертен опит и финансиране. Арктическите общности трябва да бъдат включени в процеса на вземане на решения по всички тези въпроси. Проектите в областта на корабоплаването и енергетиката оказват пряко въздействие върху местните икономики и екосистеми. Като цяло САЩ трябва да избягват да превръщат тази инициатива в стратегически ход срещу Москва и Пекин. Япония и Южна Корея ще продължат да имат свои собствени бизнес интереси с Русия. Партньорство, което отчита това, ще бъде по-устойчиво. Арктика се нуждае от безопасни морски пътища, както и от по-силна защита на околната среда и управление на бедствия. Необходими са силни институции, за да се гарантира, че сътрудничеството ще продължи въпреки политическите различия. Инициативата TAPP може да помогне в това отношение, а САЩ трябва да поемат водещата роля.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата