Живот на ръба на смъртта, фетиши и любов

У нас излиза последният роман на един от най-великите модерни японски романисти – „Дневникът на един луд старец“ на Джуничиро Танидзаки.

Главен герой в него е Токусуке Уцуги – 77-годишен, заможен, импотентен мъж, който е прекарал лек инсулт и страда болезнено от невралгия в ръката, болки в гърба, високо кръвно, възпаление на бъбреците и уголемена простата.

Дневникът на този старец е една монография на физическата болка, едно пътуване към отвъдното и силната човешка воля за живот, която може да измести вкуса на смъртта само чрез емоционален катарзис, изразен като сексуален фетиш.

Героят на Танидзаки е дистанциран от семейството си – суров към жена си, саркастичен към сина си, отчужден от дъщерите си. Вглъбен е единствено в две неща – стъпалата на една млада жена, и надгробната си плоча, които той намира начин да съчетае в едно, сякаш да продължи живота си и в отвъдното, надсмивайки се над невежеството на всички спрямо малката си богохулна хитрост.

Обектът на неговата сексуално-еротична фантазия е всъщност снаха му – Сацуко – млада, красива, бивша танцьорка, която се увлича по западните играчки и приема да задоволи сексуалните пориви на своя „баща“ срещу скъпи дарове. Г-н Уцуги търпеливо и с готовност приема последиците от самоуниженията си без следа от самосъжаление.

Той е наясно, че желанията му са отвъд приемливото и именно това го кара да желае по-силно. Перверзията в този роман не идва от детайлното описание на някои сцени, а от тънката връзка между мазохизъм и садизъм, които в еднаква степен обитават всички герои...

Прочети откъс от „Дневникът на един луд старец“!

Джуничиро Танидзаки е роден на 24 юли 1886 г. и е един от най-изтъкнатите романисти на модерната японска литература след Натсуме Сосеки.

Активното му творчество започва през 1910 г. и приключва със смъртта му през 30 юли 1965 г.

Основни теми в творчеството му са границите на еротизма в контекста на деструктивната сексуална обсебеност и моралният и културен интегритет, който се изразява във настъпващото влияние на Запада върху японската традиция.

Първият му роман, който постига истински успех е „Наоми“ (1924–1925), който е трагикомична смесица от класа, сексуална обсебеност и културна идентичност.

В следващия си роман „Бързи пясъци“ (1928–1929), Танидзаки поставя лесбийството като основна тема.

Следват „Някои предпочитат коприви“ и тройният превод на класическата от XXI в. „Приказка за Генджи“, както и в шедьовъра му „Сестрите Макиока“ (1943–1948) – историята на четири сестри от заможна фамилия от Осака, чиито живот се изплъзва от техния контрол в навечерието на Втората световна война.

През 1949 г. за този свой роман, Танидзаки получава Императорската награда.

След войната Танидзаки печели множество награди и е обявен за най-великия модерен автор. През 1949 г. японското правителство го награждава с Орден на културата, а през 1964 г. е избран за почетен член на Американската академия и институт за изкуства и литература, с което става първия японски почетен писател.