След алкохол – лудост

„Лудост“ е вторият роман на Калин Терзийски, написан една година след впечатляващия му дебют „Алкохол“.

Ако в „Алкохол“ се разказва историята на дъното, в „Лудост“ се разказва за гмуркането към това дъно.

Романът е поетична история за любовта, която води до полудяване, а полудяването е единствената нормалност в един измъчен свят, лишен от устойчиви ценности.

Калин Терзийски е работил като психиатър, но преди това и като санитар и медицинска сестра в психиатрични и други болници. Той познава полутъмните дебри на психиатричните институции, имал е и възможност да надникне през дверите на Нормалността – отвъд нея.

В романа „Лудост“ се разказват истории. Увлекателни и страшни – за живи и истински хора. Те са съвсем обикновени. Толкова изумителни, че даже не могат да бъдат определени като необикновени.

За романа важи следната мисъл на Уйлям Блейк (която е дала, между другото и името на групата Doors): "Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е - безкраен."

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор.

От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия.

Публикува в най-добрите списания и вестници у нас.

Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски.

Издал е няколко стихосбирки и сборници с разкази, участвал е и в сборни издания.