"История на неостротата" – историята на едно различно изкуство

„Критерий за добрата картина е тя да действа като мелодия” е казал Шарл Бодлер. Думите му съвсем точно описват книгата на Волфганг Улрих "История на неостротата".

Творбата проследява кога, как и защо липсата на фокус навлиза в живота ни и кое я прави тъй привлекателна и събуждаща безпокойство у нас.

В списания и вестници, по билбордове и постери, на изложби – постоянно се натъкваме на неясни изображения, на които повечето от нас кимат одобрително, без да разбират всъщност какво изразява конкретната графика, фотография и пр. Това в някаква степен ни кара да преосмислим днешните понятия за изображението и преди всичко променя погледа ни върху движението на абстракционизма в модерното изкуство. Реконструирането на историята на неостротата в голяма степен означава и да опишем еманципирането на цял вид художествени средства от техните духовно-идеологически начала като едновременно с това изследваме какъв дух на епохата, присъщ на прехода от XX към XXI век, е позволил традиционните форми на неостротата да се съберат в нова, необикновено мощна естетика на изображението. Пътят към неостротата, т.е. към все по-голяма редукция и абстракция, е следствие от желанието да се преодолее литературният характер на живописта. Това следователно е последица от най-радикалната смяна на идеала, която изобразителното изкуство е изпитало през последните векове – за пръв път от Ренесанса насам то вече не се ориентира по литературата и може да претендира за ранг на свободно изкуство.

„История на неостротата” ни разяснява самото „неостро“: то не е стриктно очертано понятие. По-скоро обхваща най-различни ефекти, като мекото контуриране и едрите пиксели, размазванията, пастелното избледняване, преекспонирането и едрата зърнистост. Магията на неостротата е в това, че преди всичко тя прави от всеки зрител детектив, мечтаещ да открие в снимката неща, които трудно могат да се възприемат или разтълкуват по обичайния начин. Така неострите изображения притежават най-голяма притегателна сила и събуждат безпокойство в безброй любопитни очи.

„История на неостротата” е издание с разнообразен снимков архив. То е второ от поредицата „Фо”, чието начало беше поставено миналата година от „Теории на фотографията” на Петер Гаймер. Авторът на книгата, проф. Волфганг Улрих, е роден през 1967 г. в Мюнхен. Преподава изкуствознание и теория на медиите във Висшето училище по художествено оформление в Карлсруе.