Какво ни нашепва Студената планина?

Първите стихове на разговорен език в Китай – „Стихове от Студената планина“ на китайския поет-отшелник от династия Тан (VII–X век) Ханшан, излизат у нас в превод от китайски.

През 618 г. в Китай на трона се възкачва генерал Ли Юан, който приема името Гаодзу и основава династията Тан (618–907). Годините на нейното управление са определяни като период на реставрация на Велик Китай. В тази епоха страната е прочута със своята армия и с търговията и забележителната за времето си контролирана икономика.

Завземането на властта от династията Тан води и до множество промени в административната система с цел нейното укрепване – серия от аграрни декрети, предвиждащи всяко семейство да получи парче земя, позволяваща му да осигури своето изхранване, данъчно райониране, подобряване инфраструктурата на речния и сухоземния транспорт, въвеждане системата за набиране на мандарини (служителите, които били гръбнакът на китайската администрация векове наред) и др.

С подобряване административната система и начина на живот на китайците се наблюдава и възход на културата, най-вече по отношение на поезията. По време на управлението на династията Тан 2300 поети сътворяват 48 000 поеми. Тогава се раждат и първите стихове на разговорен език – „Стихове от Студената планина“, които са дело на Ханшан.

В превод Ханшан означава „студена планина”. Това е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–X век), чието истинско име остава неизвестно и до днес. Въпреки оскъдните данни за живота и творчеството му се знае, че след като напуска родното огнище Ханшан, се заселва в планината Тиентай, която е известна със стръмните си и усойни върхове (от там идва и псевдонимът Студената планина); тя е свещено място за даосите, а по-късно и за чан будистите.

Специалисти твърдят, че съществуват две основни традиции в жизнеописанието на Студената планина. Едната следва духа на даоизма и чан будизма и подчертава ексцентричността му, а другата, основавайки се на стиховете му, представя Ханшан като потомък на заможен род, който следва конфуцианството, домогва се до чиновническа служба, но впоследствие бива разочарован от нея и се оттегля от светския живот, като се отдава на самота.

Фактът, че е първият, който пише поезия на разговорен език, кара традиционните класици да пренебрегват Ханшан, но той е уважаван и често цитиран от чан будистките наставници. Любопитна подробност: поетът става любимец на бийтпоколението от 60-те години на XX век (американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”).

„Стихове от Студената планина“ е трета книга от поредицата „Световни поети”, част от която са още „100 хайку“ на всепризнатия майстор на хайку Мацуо Башьо и „Магмата. Слепият часовник“ на известния турски поет Йоздемир Индже.