Български отец написа книга за автостопа, казиното и уискито

Пътуване на автостоп, казино, уиски, къмпинг и живот, подражание на литературата – това е само малка част от интригуващата история в романа „Кирил и Хипатия“ на отец Николай Петков, свещеник от шуменското Дивдядово.

Бутилки с уиски, пътуване на автостоп, архимандрит в компанията на двайсетгодишна американка, спяща в ковчег в задната част на катафалка и носеща медальон от лунен камък, върху който е инкрустирана буквата „А“, означаваща не adalture, т.е. прелюбодейство (като в любимия й роман „Алената буква“ на Натаниъл Хоторн), а по-скоро „анархия“ – все белези и персонажи, характерни за един друг тип живот, доста различен от свещеническия... Или пък не?

В романа „Кирил и Хипатия“ свещеникът Николай Петков – отец от шуменския квартал Дивдядово, описва всичко това и много повече, разказвайки историята на своя герой с духовен сан архимандрит Кирил, който води нестандартен, дори чудат за човек с такова звание начин на живот.

Разкрасявайки, вмъквайки и добавяйки, авторът в голяма степен описва себе си и случилото се във и със собствения си живот. Той гледа на живота като на своеобразно подражание на литературата – „поле, в което ту някой измисля мен, ту аз него; сънувам някого, който сънува мен, докато го сънувам; пише ме, докато го изписвам“.

Интересното е, че някои от историите в „Кирил и Хипатия“ стават реалност едва след като са описани, но въпреки че го отбелязва, авторът не придава особена важност на „обратния“ ред на събитията.

В романа се преплитат низкото и възвишеното, социалното и личното, комичното и драматичното, баналното и уникалното, чудното и чудовищното, сякаш за да покажат, че животът – както отец Николай твърди – е множество разкази, които са самата действителност.