Повече за "Тихите"

Скритата сила на интровертите и неявните им качества са основна тема в книгата „Тихите“ на адвоката на Уолстрийт и консултант за водене на преговори Сюзан Кейн.

Поети и философи разсъждават по въпроса за интровертността и екстравертността още от древни времена. Двата типа темперамент присъстват в трудовете на елински и римски лекари, в Библията, а някои специалисти по еволюционна психология пък смятат, че интроверти и екстраверти има не само сред хората, но и в животинското царство, от дрозофилите до слънчевите костури и макаците резус.

След като Карл Густав Юнг публикува знаменития си труд „Психологически типове“ през 1921 г., понятията интровертност и екстравертност добиват изключителна популярност. Днес те са сред най-разискваните теми в сферата на личностната психология, които будят любопитството на десетки, дори стотици изследователи.

В зависимост от това към кой тип темперамент се причислявате се определят и изборът ви на професия, с какви хора дружите и какви партньори подбирате, как предпочитате да изкарвате свободното си време, как завързвате разговор, как се справяте с разногласията, как показвате обичта си, дори какви грешки допускате в живота и дали се учите от тях или ги повтаряте.

В книгата „Тихите“ (с подзаглавие „Силата на интровертите в свят, който не млъква“) американката Сюзан Кейн също разисква надълго и нашироко темата за интровертите и екастравертите. Бившата адвокатка на Уолстрийт обръща внимание на въпроса за налагания като модел на поведение в обществото екстравертен темперамент, който може да е изключително привлекателен, но сякаш днес сме го превърнали в „потискаща мяра, към която повечето хора се чувстват длъжни да се придържат“. Кейн допълва: „Все пак ние грешим, като прегръщаме тъй безрезервно „екстравертния идеал“. Някои от най-великите ни идеи, творби и изобретения – от теорията за еволюцията до слънчогледите на Ван Гог и персоналния компютър – са дело на тихи хора на мисълта, които са умеели да се вглеждат във вътрешния си свят и да виждат скритите в него съкровища.“

В „Тихите“ Кейн прави опит да обори наслоеното от години в обществото схващане, че интровертите са задължително срамежливи и потиснати, а екстравертите са на всяка цена енергични хора с лидерски способности, които обичат да бъдат в центъра на вниманието. Кейн подчертава, че според мнозина автори има както спокойни екстраверти, така и притеснителни (или импулсивни) екстраверти, и съответно спокойни интроверти и притеснителни интроверти. Интровертността – и близките до нея чувствителност, сериозност и срамежливост, днес се смятат за „неправилни“ качества, което е изключително грешно. Интровертите в обществото на „екстравертния идеал“ – твърди още Кейн, са като жените в един мъжки свят: пренебрегвани заради нещо, което е част от тяхната същност.