Бивш морски пехотинец с разказ за войната в Афганистан

Елиът Акерман е участвал в пет мисии в Афганистан и Ирак като морски пехотинец. Издига се до капитан и е награден със „Сребърна звезда”, „Бронзова звезда” и „Пурпурно сърце”.

Случилото му се по време на войната той събира в книгата "Приятелски огън"., според Халед Хюсейни, книгата е "трогателна, брутална и обсебваща история", а според проф. Азар Нафиси, трогателното в книгата идва от "чувството за емпатия у Акерман, способността му да влезе под кожата на героя и да ни напомни не само за огромните различия между нас, но и за споделената ни човечност".

След приключване на службата си, Акерман работи като сътрудник в The New Yorker, The Atlantic, The New Republic и Ecotone. Участник е в програмата White House Fellows в администрацията на Белия дом по време на управлението на Обама. В момента живее в Истанбул с жена си и двете си деца и пише за гражданска война в Сирия.

Първият му роман „Приятелски огън” е приет добре от критика, която сравнява простия, но същевременно поетичен, войнишки език на Акерман с прозата на Хемингуей.

Разказът се води от първо лице на обикновеното афганистанско момче Азис. Неговият живот се преобръща след началото на войната с американците. Губи майка си и баща си, а брат му е ранен и се нуждае от постоянни медицински грижи. Светът, в който е израстнал, се превръща в брутално и хаотично място.

Талибаните казват, че спасяват невинните от американската агресия, а американците твърдят, че те са тези, които защитават мирното население от терористите. При толкова много спасители животът на Азис е в опасност всеки ден. Ако иска да оцелее, трябва да се адаптира, да се научи как да бъде хищник, а не жертва. Ако иска да запази душата си, трябва да спаси брат си и жената, която обича.