Иво Христов: Няма необходимата социална основа за масови протести като на Запад

Вицепремиерът Иво Христов защити бюджетната политика на правителството, отхвърли твърденията за посегателство върху втория пенсионен стълб и коментира отношенията с "Възраждане", закриването на Комисията по досиетата и позицията на България за войната в Украйна

Той заяви, че два пъти тази година българските граждани са потвърдили доверието си към кандидатите на "Прогресивна България" и са подкрепили курс към нормализация и устойчивост в страната. По думите му резултатите от изборите показват подкрепа за политическата посока на формацията и за два важни стратегически избора – отстраняването на видимите олигархични зависимости от властта и недопускането на страната да поеме към война:

"На два пъти българските граждани тази година потвърдиха доверието към кандидатите на "Прогресивна България", т.е. потвърждават един курс към нормализация в страната и устойчивост. "Прогресивна България" може да бъде обвинявана в много неща, но със сигурност успя да свали най-видимите олигарси от власт и със сигурност успя да избегне това държавата да даде крен към войната, което можеше да се случи. Тоест два стратегически избора, благодарение на "Прогресивна България", бяха направени правилно от българските граждани, за което им благодарим", заяви Христов.

Вицепремиерът коментира и напрежението около представянето на новия държавен бюджет за 2027 година.

"Аз не разбирам какви са тези вълнения около това, че бюджетът бе представен в УНСС. Къде да бъде представен – в институт по ноктопластика? Нормално е там, където е центърът на икономическата академична мисъл, да бъде представен бюджетът. Разбира се, има серии от НПО-та, които искат да държат икономическата мисъл в България в рамките на неолибералната догма и много се изнервят, когато някой извън тях интерпретира бюджета."

Христов отхвърли и критиките, че премиерът търси аплодисменти с публичното представяне на финансовата рамка. Той определи като спекулации твърденията, че правителството планира да посегне на средствата за втора пенсия:

"Това са спекулации относно бюджета и няма смисъл да се коментират, тъй като от това зависи къде отиват обществените пари, а не от приказките. Ако тръгнем да инкриминираме дискусии, мисъл, предложения и така нататък, значи ние просто не искаме да мислим". 

По думите му новата бюджетна рамка е по-добра от предходната, тъй като включва конкретни социални и икономически политики. 

По темата за втория пенсионен стълб Христов заяви, че според него гражданите трябва да имат право сами да избират къде да бъдат насочвани осигурителните им средства. Той обаче уточни, че не може да коментира разговорите между Министерството на финансите и Европейската комисия.

"Според мен гражданите трябва да имат право да избират къде отиват парите им. Сега те не избират, сега са служебно разпределени. Почти всички българи не знаят къде отиват парите по втория стълб. Те не знаят, те не избират. Това е система с тежки дефицити, това е всеизвестно. Според мен хората трябва да знаят къде отиват парите им. Трябва да имат правото да избират – дали избират НОИ, или втори стълб в частен пенсионен фонд, дали избират един фонд или друг, защото в момента са служебно разпределени."

Вицепремиерът коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и въпросите около дроновете, засечени в близост до българското крайбрежие. Христов заяви, че правителството няма да променя позицията си под външен натиск и ще се придържа към заключенията на експертите.

"Българското правителство не се поддава на форсажи. Ние не чувстваме Фон дер Лайен като инстанция, пред която трябва да се изповядваме. Когато имаме данни, ще кажем това, което сме констатирали. Трябва да действаме като отговорна администрация. Ние не можем на базата на хипотези и логични догадки да оформяме държавната позиция. Защото от държавната позиция зависи как ще бъдем възприети в международен план. Ние може да влезем във военен конфликт заради подобни лекомислени действия", поясни той.

Христов отхвърли възможността в България да се стигне до мащабни протести по подобие на тези във Франция. Според него няма необходимата социална основа за подобно недоволство, въпреки опитите на политически сили и медии да нагнетяват напрежение. 

Иво Христов защити появата Закона за българския език

"Ние разполагаме с прекрасния български език и защо той да не бъде защитен? Въпросът е как, ако някой не е съгласен с предложеното, да направи свои предложения, за да бъде той усъвършенстван. Това е градивният подход, но защо се отхвърля Закон за българския език, това аз не го разбирам", каза пред БНТ Христов.

"Аз съм много изненадан, че писатели се обявяват против закона. Те това работят, те си служат с българския език и пишат на него. Какво лошо има българският език да бъде защитен със закон, както много други езици", каза вицепремиерът.

Попитан кой ще контролира българския език, Иво Христов отговори, че опитът показва, че там, където има закони за защита на местния език – такъв от много години има във Франция – те не действат много ефикасно, тъй като езикът е една самотворяща се и еволюираща система, която приема чуждици, усвоява нови думи и в която се утвърждават или отхвърлят различни синтактични форми с годините.

"Езикът се променя постоянно, по него може да се прави диагноза на обществото, но един такъв закон е някакъв корсет, който държи прав гръбнака на езика. Сега не казвам, че той ще сполучи, може би няма да сполучи, но самата идея за такъв закон не е порочна", каза Иво Христов.

На 4 ноември парламентът прие на първо четене Законопроект за българския език, внесен от "Възраждан". Той беше одобрен единодушно със 153 гласа "за", ДПС не участва в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималния срок от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете на законопроекта.