Венцеслав Кисьов издаде третата си книга

Тази статия няма да се получи много безпристрастна. Но това няма значение, защото поезията сама е език и не трябва да я обясняваме много-много. Така че...

Венцеслав Кисьов издаде третата си книга. Която е хубава. И всички му се порадвахме. Защото напоследък той рядко може да бъде видян покрай всичките си ангажименти, които го затрупват, новите, които надничат зад вратата и грижите, които тайно го преследват.

Не че някога е бил много свободен - но сега просто надмина себе си. Той е директор на театър "Сълза и смях", има клас по актьорство за драматичен театър в Югозападния университет, преподава в Консерваторията, води най-старата театрална студия в София - тази в "Сълза и смях", играе главна роля в наскоро излязлото представление "Атентаторите", снима тук-таме по някой филм, обича Калина - негова съпруга и също актриса и когато му останат случайно 30 свободни минути някоя нощ, пише стихове.

Най-необичайното е, че се справя с всичко. Най-вероятно, защото е непрекъснато заобиколен от млади диванета (към които броя и себе си).

В "Лист неотронен" са събрани първите му две стихосбирки, стихове, писани през последните две години, и мисли от неговите дневници. Събрана е и почти цялата му душа(каквото е останало, ще излезе със следващата книга).

Самата стихосбирка пък е от инициираната точно от него поредица "Мелпомена" на издателство "Захарий Стоянов", в която излизат литературни творби на хора от театъра - Стефан Мавродиев, Иван Иванов, Вили Цанков, Леон Даниел и други. Всъщност, излизат добри литературни творби.

А самото представяне мина както обикновено. Венци беше все така развълнуван, приятелите му и ние - неговите ученици - също. Чухме стихове, чухме божествената музика на Ценко Минкин, тайно се посмяхме на достолепието и мъдростта на неговите съмишленици, както и на обичайните реплики на Иван Гранитски срещу Карбовски (когато Карбовски има представяне е горе-долу същото).

Накрая си получихме посвещенията върху книгите и си ги сложихме в чантите весели и доволни.

А ето и едно стихотворение:

Търсих те
зад всеки ъгъл,
зад всеки прозорец,
във въпросителните
на телефонните слушалки,
във всички походки,
във всички ръце,
във всички очи,
много дълго.
Затворих очи
и те видях.