ИПБ с нови данни: "Струма" е абсолютен антирекорд за най-скъп километър магистрала

Институтът за пътна безопасност, в изпълнение на своята мисия за осъществяване на независим обществен контрол и защита на обществения интерес при изграждането и поддържането на пътната инфраструктура в България, извърши детайлен икономически и правен анализ на наскоро сключения от АПИ договор за изграждане на 2,7-километровия участък от АМ "Струма“ край гр. Симитли (Лот 3.1). Това се казва в официално писмо изпратено от ИПБ, изпратено до медиите, регионалното министерство, Агенция "Пътна инфраструктура",Сметната палата, Комисията за противодействие на корупцията, както и Европейската прокуратура.

Публикуваме пълния текст написмото без редакторска намеса: 

Нашето проучване разкрива брутални индикации за ценово мащабиране, изкуствено заобикаляне на конкуренцията и сериозен корупционен риск, изразени в следните основни констатации:

1. Икономически абсурд: Абсолютен антирекорд за най-скъп километър магистрала в България

Фактите: Сключеният на 06.10.2026 г. договор за 2,7 км трасе е на стойност 107 889 340,04 евро с ДДС. Това формира рекордната сума от 39,96 млн. евро за километър с ДДС (ако се отчете само новото ляво платно от 2,57 км, цената скача до 42,0 млн. евро/км с ДДС).

Сравнението: Спрямо всички публично обявени обекти за последните три години в страната, това е най-високата цена на километър магистрала в историята на България:

Прогнозната цена за най-сложната и тежка позиция от магистралата Велико Търново - Бяла (с множество тунели и виадукти) бе 38,64 млн. евро/км с ДДС.

Договорените цени през 2023 г. за Кресненското дефиле (Лот 3.2.1 и Лот 3.2.2 на АМ "Струма“) са между 23,28 млн. и 28,08 млн. евро/км с ДДС.

Извод: Цената за участъка край Симитли надвишава с над 30-40% дори най-тежките планирани планински трасета в България.

2. Механизъм за заобикаляне на конкуренцията и изкуствен таван

Схема без конкуренция: Поръчката е възложена чрез договаряне без предварително обявление (по чл. 79, ал. 1, т. 3, б. "б“ от ЗОП) само с един поканен участник - ДЗЗД "АМ Струма 3.1“.

Скритият 10% резерв: Прогнозната стойност от 108,11 млн. евро с ДДС е определена от АПИ чрез обикновено средноаритметично на 13 подадени оферти от проведени преди това пазарни консултации (ID 527957). Подадените 13 оферти обаче не са съдържали перо "Допълнителни разходи“ (резерв).

Финансово напасване: В договора АПИ изкуствено добавя 10% за "Допълнителни разходи“ (9 637 967,47 евро с ДДС) над чистата строителна цена, за да може крайната сума (107,89 млн. евро с ДДС) да спре на 99,80% точно под поставения таван. Това е класически механизъм за напасване на офертата "отгоре надолу“.

3. Изкуствено създаден монопол и незаконосъобразна процедура

Самоопровержение на АПИ: Твърдението на АПИ, че съществува "липса на конкуренция по технически причини“, се опровергава от факта, че едва месеци по-рано 13 строителни компании са подали оферти за абсолютно същия обхват от 142 позиции.

Нарушение на ЗОП: АПИ сама е възложила изготвянето на идейното решение на конкретния изпълнител през 2024 г., а след това ползва авторството му като претекст, че друг не може да го изпълни. Това е в директно нарушение на чл. 79, ал. 2 от ЗОП, който забранява стесняването на параметрите от самия възложител.

Отрицателно становище на АОП: Агенцията по обществени поръчки (в становище от 14.09.2026 г.) изрично отбелязва липсата на independent техническа експертиза и поставя под съмнение основанието за договаряне без процедура. В разрез с това, АПИ бърза да сключи договора на 06.10.2026 г., пренебрегвайки предупрежденията на контролния орган.

НАШИТЕ ИСКАНИЯ:

1. Незабавно спиране и преразглеждане на изпълнението по Договор № C268811 / РД-37-79 от 06.10.2026 г. до изясняване на законосъобразността на ценообразуването и избора на процедура.

2. Сезиране на Сметната палата, КПК и Европейската прокуратура за извършване на пълна проверка на действията на длъжностните лица от АПИ и МРРБ.

3. Задължително възлагане на независима международна техническа експертиза, която да остойности реалния финансов ресурс за 2,7-километровото трасе край Симитли спрямо реалните разходи и пазарни цени.

Институтът за пътна безопасност заявява, че безопасността и модернизацията на българските пътища не могат да служат за параван за източване на публичен и европейски ресурс през непрозрачни схеми.