"Да умираш пишейки". Или първи том с белетристиката на Георги Спасов.

Книгата "Лабиринтът" включва непубликувани романи, повести, новели и разкази - някои от тях са писани или редактирани от автора в последните часове от живота му.

Първият том започва с непубликувания философски роман "Лабиринтът на Минотавъра", завършен през 1984 г. Десетина години по-късно, когато се връща по-трайно към литературни занимания, писателят е добавил текста на първата глава към ръкописа.

Повестите "Прозорците на небето", "Краят на Белия лебед" и романът "Село на баир" в началото били едно цяло. Идеята за родовата сага тръгва от една студентска курсова работа на Спасов и етнографските проучвания в родното му село Синитево.

Повечето от новелите и разказите в "Лабиринтът" са писани през 70-те години, а новелите "Сън" и "Сърце на снега" са от първата половина на 80-те години. Те са и неговите последни завършени прозаични текстове.

Спасов е работил до последно. Компютърът му показва, че пет от новелите и разказите в този том са допълвани от автора през последните часове на живота му. Тогава Георги Спасов е включил компютъра си, но не е успял да стане от него.

Писателят е филолог по образование. Той е един от основателите и говорител на СДС. В Седмото Велико народно събрание през 1990-1991 г. е народен представител от Великотърновски избирателен район, директор е на в. "Демокрация". Умира на 14 май 2001 г. в София.

На читателите е познат предимно като поет - с книгите си "Вест", "Добрият човек", "Свободен пейзаж", "Вечен живот", "Памет". Преди смъртта си е издал и сборника с афоризми "СъществуваНЕ". Книгите му са праведени на руски, френски и италиански език.

По думите на писателя Георги Мишев истинският писател се отличава от графомана по това, че се съмнява в това, което пише. Така Мишев обяснява факта, че приживе Георги Спасов не дава публична изява на таланта си на белетрист. Едва през 2002-ра излиза първият му публикуван роман - "Село на баир".

Писателят Георги Величков обаче изобщо не се съмнява в белетристиката и таланта на Спасов - той нарече прозата на колегата си "сочна" и "съчетание от поетическа метафоричност и разговорен стил".

До края на юни тази година ще излезе втория том от събраните му съчинения, където освен работи от досега издадените му стихосбирки и афоризми, ще има и непубликувани работи.

А ето и част от "Лабиринтът на Минотавъра" на Георги Спасов:

...Обичам да фантазирам, дори понякога си вярвам на фантасмагориите (това „понякога“ го сложих тъй, за украшение и като предпазител срещу страха от евентуален присмех, но би трябвало в кавичките да се чете „винаги“).
Тази хипотеза на съвременната наука за „излюпването на Вселената от собственото си яйце“, за нейното разширяване и връщане в изходното положение, независимо от необозримо дългия срок (милиарди по милиарди по милиарди години), ми навява чувството за неминуема и окончателна гибел на всичко. И чудно, аз, който нямам никаква гаранция, че ще посрещна и утрешния изгрев на слънцето, започвам да изпитвам непоносима тъга, която ме кара да съставям фантастични проекти за спасениета на Всемира.
Спомням си, че още като дете, когато за първи път прочетох, че Слънцето ще изстине и животът на Земята ще изчезне, изпитах същото чувство на пълна обреченост. Нямаше никакво значение, че това щеше да стане след пет милиарда години...
Затворим ли очи, светът придобива формата на нашите чувства.