Разликата между спомена и измислицата нищи "Древна светлина"

Мъдър и вълнуващ разказ за любовта, за болката от загубата и смъртта и за призрака на миналото, който никога не напуска настоящето е "Древна светлина" на Джон Банвил.

Има ли разлика между спомена и измислицата - е въпросът, който не дава покой на Алекс Клийв. Театралният актьор е в залеза на кариерата си, докато размишлява за своята първа и навярно единствена любов към майката на най-добрия си приятел. (Клийв знае, че госпожа Памет е голям и неуловим двуличник, но мислите нямат свян и никога не се изненадват.)

Не по-малко опустошителни са и спомените, които го връщат към единствената му непрежалима дъщеря, чиято нелепа смърт от болест или сърдечна мъка остава докрай загадка за нейните родители.

Когато актьорската му кариера най-неочаквано се възражда с покана за участие в главната роля на филм за една мистериозна личност, Алекс Клийв потъва в света на снимачната площадка, a един опит за самоубийство ще му разкрие с болезнена яснота мъката, изгаряща разбитите сърца.

Роден в Уексфорд, Ирландия, през 1945 година, Джон Банвил е ненадминат стилист. През последните десетилетия на XX век придобива изключителна международна популярност, а книгите му печелят отличие след отличие, в т. ч. приза "Франц Кафка“ и наградата за художествена проза "Ланан”.

За издадения у нас роман "Морето” той става носител на "Ман Букър” през 2005 година. Произведения като "Древна светлина” и "Безкрайностите” подчертават качествата на неговата проза, която хвърля мост към творчеството на гениалните му сънародници Бекет и Джойс.

"Древна светлина" е излиза у нас на 31 март в превод на Иглика Василева.