Тайният канал към Кремъл: Кои са тримата мъже, опитали да убедят Путин да сключи мир за Украйна

В ранните часове на 3 март 2022 г. Ричард Кон, адвокат от Уестън, Кънектикът, получи обаждане от Москва с предупреждение, че светът е на прага на ядрена война. Кон беше говорил с човека от другата страна на телефона само веднъж, откакто напусна Русия 15 години по-рано. Но сега, изкрещя мъжът по криптираната линия, времената бяха отчайващи. Беше минала седмица, откакто Владимир Путин беше наредил мащабна инвазия в Украйна, а войната на руския президент не вървеше според плана, пише за FT  Макс Седън.

"Това е екзистенциална заплаха за нас", каза обаждащият се на Кон.

Кон знаеше, че руснакът има връзки на най-високо ниво в Кремъл и никога не го беше чувал толкова развълнуван. Бизнесменът каза, че поема големи рискове само с това, че говори с Кон.

Кон се опита да успокои събеседника си. Той каза, че през последните няколко месеца е обсъждал идеите си за неформален канал за връзка с Москва с Ерик Грийн, старши директор по въпросите на Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ. Кон и бизнесменът започнаха да обмислят начини да се свържат с лица, близки до Путин, които биха могли да го убедят да не ескалира войната. Руснакът обеща да се срещне на обяд с Юри Ушаков, съветникът по външната политика на Путин. Когато Кон затвори телефона, беше почти четири сутринта. През следващите два дни той почти не спа. Щом се овладя, изпрати съобщение на Грийн чрез „Сигнал“. Грийн му се обади обратно в рамките на един час. Той каза, че това не е първият път, когато САЩ чуват, че Путин обмисля ядрен удар. Кон знаеше, че трябва да действа. Кон е привлечен от Русия още откакто прекара едно лято в Ленинград като студент в края на 70-те години. След разпадането на Съветския съюз той се премести със семейството си в Москва, жаден да допринесе за подпомагането на президента Борис Елцин в управлението на прехода на Русия към демокрация и капитализъм. Той се завърна по време на първия мандат на Путин, когато руският бизнес завладяваше световните пазари. 

68-годишният Кон, който излъчва жизненост, се гордее, че притежава „комбинация от неща, които се съчетават доста добре“. За първи път той предложи идеята си за неформален канал за комуникация през 2021 г., малко след като Грийн, кариерен американски дипломат, пое отговорността за руското досие в Националния съвет за сигурност (NSC) при новия американски президент Джо Байдън. Кон обясни идеята си да се привлекат бивши американски експатрианти в Русия, за да помогнат за сближаването с Москва. Чрез ангажирането на американци с високопоставени руски контакти, които да работят дискретно по чувствителни въпроси, обясни Кон, САЩ биха могли да проучат идеи, които иначе никога не биха се появили в официалния дипломатически диалог. Грин го насърчи да изложи предложението си писмено и да изпрати меморандум.

Към април 2022 г. мирните преговори между Русия и Украйна в Истанбул бяха провалили.

Путин, който не беше информирал предварително повечето от висшите си служители за плановете си за война, продължи настъплението си и се изолира още повече. Кон твърди, че Грин му е казал, че САЩ нямат съществени разговори с Русия нито на правителствено ниво, нито дори зад кулисите. Грин оспорва това. Адвокатът помисли, че е забелязал възможност. Опита се да разбере как да се обърне към Путин - и кой би могъл да предаде това послание. Кон, бивш съдружник с дялово участие в престижната адвокатска кантора „Латам & Уоткинс“, винаги е смятал, че има какво още да предложи. На 19 години, докато работеше на съветски круизен кораб, КГБ му каза, че един ден може да стане президент на САЩ, и се опита да го вербува; Кон учтиво отказа. Години по-късно той отхвърли подобно предложение от ЦРУ, впечатлено от работата му по изготвянето на законови реформи за правителството на Елцин. Той е шахматист с известни умения и убеден атеист, който е написал книга за етичното отглеждане на деца, свободни от „религиозна индоктринация“.

За да представи предложението си на Путин обаче, Кон се нуждаеше от връзка. Планът руският му контакт да се свърже с Ушаков се беше провалил. Затова Кон се свърза с Боб Форесман, американски инвестиционен банкер. Форесман е енергичен 58-годишен мъж със светлосини очи и къдрава черна коса, израснал по време на най-напрегнатия период на Студената война.

На 15 години той гледа телевизионния филм "Денят след това", който показваше последиците от ядрен холокост в сърцето на Америка, след като САЩ и Съветският съюз влязат във война. „Спомням си, че гледах този филм и си мислех: не знам каква кариера е това, но да се погрижа това да не се случи – не може да има по-висша мисия“, казва той. Форсман изглежда неочакван партньор за Кон. В началото на 90-те години той преживява това, което описва като религиозно прераждане. „Защо Бог ме е поставил на тази планета?“, питаше се той. Вярвайки, че отговорът е свързан с победата над комунизма, той прекара лятото на 1991 г. като стажант в Москва и срещна бъдещата си съпруга, когато влезе в цветарски магазин по време на пътуване до Киев. Когато по-късно същата година Съветският съюз се разпадна, Форесман потърси ново поле за изява на своето призвание. Той получи работа като консултант по проект на Световната банка, свързан с приватизацията в Украйна, премести се в Киев и се ожени.

В началото на 2000-те години Форесман пое ръководството на инвестиционното подразделение на „Дрезденска банка“ в Москва. Това му даде възможност да разбере как САЩ и Русия могат да общуват дискретно чрез бизнес средите. Когато през 2016 г. Доналд Тръмп се очерта като фаворит на Републиканската партия, Форесман отхвърли покана от Кремъл към Тръмп да изнесе реч на най-важната конференция в Русия в Санкт Петербург. След победата на Тръмп на изборите Форесман се свърза с екипа му за преход, търсейки роля, свързана с Русия. Администрацията не го назначи на длъжност тогава, но той продължи да търси начини, по които да помогне. „Винаги ме интересуват повече тези неща“, казва Форесман. „Инвестиционното банкиране просто ми покрива разходите.“

Двамата мъже не се бяха срещали преди това. Но през септември 2022 г., когато Кон изложи идеята си да се свърже с Путин по време на обяд в „Rye Grill and Bar“ близо до дома на Форесман в предградията на Ню Йорк, банкерът почти скочи от сепарето им. Кон остана впечатлен от момчешкото вълнение на Форесман да бъде миротворец. Беше трудно да се вмъкне и дума. Форесман сподели, че е направил подобно предложение и на Грийн. Той споделяше опасенията на Кон, че инвазията на Путин може да прерасне в ядрена война и да се превърне в гореща война със САЩ. Тази пролет той беше превърнал част от финансовите си активи в пари в брой и беше започнал да търси имот в Уругвай, който според него щеше да бъде на сигурно място от радиоактивния дъжд.

Форсман каза, че познава човек, който може да попречи това да се случи. Матиас Варниг, бивш източногермански шпионин, който беше работил с него в „Дрезденска банка“, беше един от малкото хора, достатъчно близки до Путин, за да имат достъп до него лично. Докато Форсман говореше за мисията си за поддържане на мира с религиозни термини, Кон, убеден атеист, почувства, че молитвите му са били чути.

Варниг се съгласи да изслуша Кон лично в Цюрих на 4 октомври 2022 г. Преди срещата Кон усещаше тежестта на целия свят върху себе си. Американските медии току-що бяха съобщили, че Белият дом е загрижен, че Путин може да използва ядрено оръжие в Украйна, и е започнал да проучва възможни ответни мерки. Под душа Кон изпя песента на REM „It’s the End of the World As We Know It (and I Feel Fine)“, за да успокои нервите си. Когато слезе в ресторанта на летищния „Хилтън“, Варниг и Форесман го чакаха в празна трапезария с изглед към гората Хардвалд. Тримата се насочиха към една маса в дъното.

Варниг, който е едър като ръгбист, говори тихо и подбира думите си внимателно. Той притежава внушителната сериозност на едър мъж, като Сидни Грийнстрийт в "Малтийския сокол". Той разказа на Кон за работата си за Щази и за връзката си с Путин, когото наричаше "моят приятел". Двамата бяха прекарали много дълги вечери през 90-те години, пиейки в Санкт Петербург с колегите на Путин, които сега заемаха повечето от най-високите постове в Москва.

Варниг каза, че Путин не му е разказвал за плановете си да нападне Украйна. Приятелят му изпитваше дълбока омраза към предполагаемите унижения от Запада в миналото и смяташе, че те са го принудили да действа. Сега Путин отговори на пораженията на бойното поле, като анексира Донбас на изток и още две частично окупирани украински области. Публично той заяви, че ще „използва всички средства, с които разполагаме“, за да защити завоеванията си. Това беше едва прикрита заплаха за ядрена война.

Наскоро завърнал се от Москва, Варниг беше загрижен, че войната може да ескалира. Две години на почти пълна изолация по време на пандемията от Covid-19 бяха се отразили тежко на президента. Той изискваше от всички посетители, включително от своя шеф на кабинета, да преминават през дълги периоди на карантина. Тези, които го правеха, седяха в другия край на дългата маса. Варниг каза, че се е срещнал с няколко от най-близките сътрудници на Путин. Те внимателно го проучиха, преди да осъзнаят, че той споделя техните страхове. Един от тях го прегърна, когато се разделиха. Варниг реши да не влиза в карантина и разговаря с приятеля си по телефона от кабинета на своя шеф на кабинета. Двамата си спомниха за десетилетията на приятелството си.

Въпреки бащинското поведение на германеца, Кон беше поразен от очевидната загриженост на Варниг за настоящата ситуация. Описанието му на условията на живот на Путин напомни на Кон за бункера на Хитлер; Кон се тревожеше, че Путин възприема ядрената война като форма на самоубийство. Той обясни връзката си с Грийн, многократно подчерта, че не работи за американското правителство, и очерта потенциално предложение към Путин. 

Тримата мъже веднага започнаха да обмислят как да създадат канал за комуникация. Варниг каза, че може да говори откровено с приятеля си, да го предизвика и да предаде посланието точно. Когато Варниг отиде до тоалетната, Кон и Форесман си размениха погледи. Когато започна работа в "Дрезднер" през 2001 г., шефовете на Форесман го предупредиха, че ръководителят на руските търговски банкови операции има връзки с новия президент. Предчувствайки потенциален конфликт, Форесман се обърна към новия си колега. Рано сутринта през януари в трапезарията на "Метропол" – хотел от царската епоха, намиращ се срещу Большой театър – се появи Матиас Варниг. Варниг и Форесман бързо откриха, че споделят една и съща цел. На рождения ден на един колега Форесман заговори Варниг насаме и му предложи да създадат частен канал за комуникация между Путин и новоизбрания президент на САЩ Джордж У. Буш. Американският банкер се опасяваше, че остатъците от режима на Елцин в Кремъл биха могли да задържат информация, предназначена за Путин, за да защитят собствените си лични интереси.

Докато двамата мъже разширяваха бизнеса на "Дрезднер" в Русия, стана ясно, че слуховете за връзките на Варниг са били силно подценени. През 2005 г. „Уол Стрийт Джърнъл“ публикува статия, в която се съобщаваше, че Варниг преди това е служил като майор в "Щази" – разузнавателната служба на Източна Германия – и се е сприятелил с Путин, когато бъдещият президент е работил в Дрезден през 80-те години.

Варниг твърди, че се е запознал с Путин едва в началото на 90-те години, след като и двамата бяха напуснали света на разузнаването и Путин работеше в кметството на Санкт Петербург. Към 1993 г., обаче, двамата мъже бяха толкова близки, че Путин изпрати двете си най-големи дъщери да живеят при Варниг в Германия, след като съпругата му Людмила беше сериозно ранена при автомобилна катастрофа.

Разкритията за миналото му в "Щази" не спряха възхода на Варниг в руския бизнес свят, който все повече се доминираше от бивши шпиони от КГБ и доверени лица на Путин. Той се присъедини към управителните съвети на държавни компании като „Роснефт“ – руският петролен гигант – и „Банк Россия“, описана по-късно от Министерството на финансите на САЩ като „личната банка на висшите длъжностни лица“. Те не отблъснаха и Форесман, чиято кариера продължи да се издига, след като напусна „Дрезднер“ в средата на 2000-те години. „Исус казва: ‚Бъдете невинни като гълъби и хитър като змия. ’ Или, „вярвай, но проверявай“, казва Форесман, цитирайки максима от времето на Студената война.

В банката Форесман трябваше да бъде шеф на Варниг. След няколко седмици той помоли „Дрезднер“ да го прехвърли да се отчита пред Варниг. Той откри, че германецът е източник на ценни съвети. Веднъж Варниг попита Форесман дали съпругата му се е запознала с новата му секретарка – "кокетна, привлекателна жена". Когато Форесман отговори, че не, Варниг го погледна знаещо и каза просто: "Боб". "Той се грижеше за мен и за брака ми и просто не искаше да бъда компрометиран в тази ситуация", казва Форесман. Секретарката беше уволнена.

Постепенно Варниг пое по-важна роля в изграждането на мостове между Русия и Запада. Той оглави "Норд Стрийм" – проекта за изграждане на газопроводи към Германия, които заобикаляха Украйна, и се превърна в неизменна фигура на Мюнхенската конференция по сигурността, където очароваше западните официални лица. „Той е голям, сърдечен, пухкав мечок“, казва Фиона Хил, бивш висш служител по националната сигурност на САЩ за Русия, която е учила заедно с Форесман в Харвард. 

Американските служители виждаха във Варниг начин да се свържат директно с Путин. „Спомням си, че водихме разговор за това кой от хората, с които поддържаме редовни контакти, има редовни контакти с Путин, и списъкът беше много кратък“, казва Майкъл Макфол, посланик на САЩ в Русия по време на президентството на Барак Обама.

В дните след срещата в Цюрих тревогата, че Русия може да използва ядрено оръжие, се засили.

Байдън заяви на благотворително събитие, че Путин "не се шегува", и предупреди:

"Не сме се сблъсквали с перспективата за Армагедон от времето на Кенеди и Кубинската ракетна криза."

Кон изпрати на Грийн подробно резюме на срещата с Варниг. След това Грийн се обади на Конн чрез приложението Signal. „ Кон беше на делово пътуване в Молдова. Той беше излязъл навън по време на вечеря и нямаше с какво да запише съобщенията на Грийн. Затова ги запомни.

Варниг и Кон обсъдиха как да предадат съобщението на Путин. Германецът каза, че се чувства свободен да каже всичко на своя приятел, но Путин ще го пренебрегне, ако Варниг няма мандат да работи по въпроса. Варниг смяташе, че войната е ужасна грешка и вече беше казал на Путин, че от руската инвазия няма да има победител. Но Путин живееше в информационна балон, подхранван с подбрани добри новини от бойното поле. Двамата се прегърнаха, когато Кон си тръгна. На 11 октомври лидерите на Г-7 предупредиха Путин за „тежки последствия“, ако Русия използва ядрени оръжия. Но страховете от използване на ядрено оръжие от Русия продължаваха да нарастват. Украйна принуждаваше руската армия към все по-унизителни отстъпления в Херсон и Запорожие – двете други територии, които Путин току-що беше обявил за принадлежащи на Москва. Руският министър на отбраната внезапно се обади на колегите си от САЩ, Великобритания и Франция, за да твърди, че Украйна подготвя „мръсна бомба“. Тези твърдения само подхраниха опасенията, че самият Путин е на път да натисне бутона.

Когато Варниг се върна от Русия, той покани Кон и Форесман да се срещнат с него на летището във Франкфурт на 26 октомври. Американците закъсняваха и почти пропуснаха Варниг, преди той да отлети на круизна ваканция със семейството си край бреговете на Африка. Те стигнаха до летището точно навреме, но Кон каза на Форесман, че му трябват няколко минути насаме с Варниг. Форесман донесе напитки и седна на отделна маса, разговаряйки със съпругата на Варниг, Елена.

На следващия ден на конференция по външна политика Путин беше попитан за възможността от ядрена война. Този път той даде значително по-примирителна реакция. Той заяви, че Русия никога не е обмисляла използването на ядрени оръжия и каза:

"Нямаме нужда да го правим. За нас това няма нито политически, нито военен смисъл."

През следващите седмици WSJ съобщи, че Съливан е провеждал поверителни разговори с Ушаков и друг висш руски служител като част от опитите на САЩ да избегнат ядрена война.

Кон и Форесман приеха статията в WSJ като знак, че съобщението на Варниг е имало желания ефект.

Обратно в САЩ, Кон и Форесман се срещнаха в "Деламар" – хотел на брега на морето в Гринуич, Кънектикът, за да отпразнуват. Докато пиеха бира (Кон, който не пие алкохол, се задоволи с джинджифилова бира), те обмисляха начини, по които каналът им, който бяха започнали да наричат „Платформата“, би могъл да помогне за намирането на решение, с което да се сложи край на руската инвазия. Кон разговаря с психиатри, за да разбере по-добре „бункерната“ менталност на Путин. Форесман изучаваше колекция от старинни украински карти, които беше придобил по времето си в Харвард.

Двамата мъже започнаха да разговарят почти всеки ден. Форсман казваше на Кон, че се моли за него. Кон започна да разбира по-добре Варниг, а оттам и Путин, благодарение на историите на Форсман. Форсман наричаше себе си „шепнещият на Матиас“. Варниг се стори на Кон като любимия чичо на Форсман. „Те очевидно са добри пияни приятели и имат дълга история. Личи си, че между тях има голямо доверие“, казва Кон.

За да се изработи мирно споразумение, беше необходим канал за връзка с украинския президент Володимир Зеленски. „Искахме украинския Матиас, доколкото такъв съществуваше“, казва Форесман. Той се обърна към американския си приятел Майкъл Калви. Някога най-големият инвеститор в частен капитал в Русия, Калви видя тъмната страна на страната, когато беше арестуван по кафкиански обвинения в измама. Варниг беше сред онези, които три години по-рано убедиха Путин да го освободи от затвора. Проукраински настроеният Калви знаеше подходящия човек за задачата: Александър Роднянски, украински филмов продуцент, който беше помогнал за организирането на мирните преговори в Истанбул. Роднянски веднага се съгласи. Но разширената група беше на път да разбере колко трудно ще бъде да се сложи край на войната.

Варниг и Путин се бяха срещнали отново. Този път седяха в противоположните краища на 20-футова маса в Кремъл, приближавайки се все повече по предложение на Путин, докато не се озоваха почти един срещу друг. Путин прояви съчувствие към трудностите, с които Варниг се сблъскваше заради санкциите, и покани германеца да премести семейството си в Русия. Варниг отказа. Той каза, че личният подход на Путин някога е бил неговата сила. Но изолацията му я беше отнела. „Властта е наркотик“, каза му Путин. Той отговори на Путин, че и двете страни губят на бойното поле, финансово и по отношение на човешките жертви. В началото на януари групата отлетя за Гран Канария, където Варниг притежава апартамент, за да обсъди основните линии на предложение за мир, което да представят на Путин и Зеленски. Варниг беше наел капитан, който да ги изведе в открито море с лодката си – скромен 38-футов круизер, който притежаваше съвместно с приятел. „Това не е яхтата, за която си мислех“, каза изненадан Роднянски на Форесман.

Групата започна да оформя предложението си за мир. Русия щеше да се оттегли от голяма част от регионите, които Путин току-що беше анексирал, като границата щеше да бъде определена по територията, която контролираше в Крим и части от Донбас преди войната. Украйна щеше да признае руския контрол над Крим и да предостави на Русия свободен проход през „сухопътен мост“ към полуострова. За да се гарантира спазването на примирието, Украйна щеше да получи защита от държавите от НАТО, а Русия щеше да започне преговори за отделно споразумение за гаранции за сигурност със САЩ; Кон нарече това „Д-р Стрейнджлов наопаки“. По време на почивката Варниг настоя групата да отиде да плува. Всички участници облякоха банските си костюми и скочиха в океана.

Варниг и Роднянски се съгласиха да занесат проект на документ в Москва и Киев за мнението на лидерите. Когато се събраха отново на 1 февруари 2023 г., Варниг съобщи на групата, че Путин е прегледал документа ред по ред, като е подчертал пасажи и е нахвърлил коментари. Путин е съгласен с предложението им относно фронтовата линия, каза Варниг. Той заяви, че не може да позволи на Украйна да се присъедини към НАТО, но е отворен към членство в ЕС и към различна договореност за сигурност, подобна на обсъжданата по време на преговорите в Истанбул. 

Но успехът на Украйна на бойното поле беше променил ситуацията.

Роднянски едва успя да накара Зеленски и влиятелния шеф на президентската администрация Андрий Ермак да погледнат документите на телефона му. Те му казаха, че няма да направят никакви отстъпки пред Путин по отношение на границите на Украйна и смятаха, че могат да осигурят голяма част от останалата част от плана на групата, без да отстъпват територия. Роднянски, който смяташе, че САЩ трябва да окажат натиск върху Украйна да приеме споразумение, каза, че те се държат така, сякаш руската армия ще се разпадне внезапно като тази на Саурон в края на "Властелинът на пръстените". Украинците, смеейки се, се съгласиха. Президентската администрация на Украйна и Ермак не отговориха на искането за коментар. Кон и Форесман се надяваха да постигнат споразумение за прекратяване на войната до първата ѝ годишнина на 24 февруари. Вместо това перспективите за мир се разпаднаха пред очите им. На 18 февруари двамата американци се срещнаха с Варниг в ресторанта на хотела в Цюрих, където се бяха събрали за първи път. Този път посланието беше съвсем различно. Путин беше разкрил съществуването на канала на своя съветник по външна политика Ушаков и на трима други висши длъжностни лица и беше обсъдил подробно с тях предложението за мир на групата. Путин беше казал на Ушаков да потвърди мандата на американците, когато отново говори със Съливан. Според Путин Съливан е казал на Ушаков, че САЩ не са одобрили канала и смятат, че съществуващите официални канали за комуникация са достатъчни.

Форсман, който наблюдаваше всичко това с ужас, се нуждаеше от никотинова торбичка. Кон се беше опитал да определи връзките си със Съвета за национална сигурност, но смяташе, че каналът е доказал своята стойност при разрешаването на ядрения въпрос. Той се обърна към Съвета за национална сигурност, за да помоли Съливан да изпрати на Кремъл правилното послание. Но когато Варниг информира Путин по време на следващата им среща, той беше прекъснат.

Салйван отново е говорил с Ушаков, каза Путин, и е дал ясно да се разбере, че САЩ не виждат нужда от техния канал. Докато Варниг разказваше това на групата, той научи, че Украйна го е включила в списъка си със санкции, което потенциално щеше да му създаде още трудности. Ушаков след това му изпрати саркастични поздравления за наградата, която Украйна му е дала за усилията му за мир.

Без официалната подкрепа от САЩ, за която Путин беше помолил, инерцията на канала затихна. Подкрепената от САЩ украинска контраофанзива по-късно същата година не успя да си върне значителна територия. Изискванията на Путин към Украйна се увеличиха значително. Този месец Доналд Тръмп оказа натиск върху Украйна да спре ударите си с дронове срещу руски нефтопреработвателни заводи, като в същото време сключи сделка за дизелово гориво с Кремъл и отмени санкции.

Попитах участниците в платформата къде според тях нещата са се объркали. Спомените им се различаваха и не винаги бяха категорични. „Всички ние пипаме слона“, каза един бивш висш американски служител. Участниците в платформата смятат, че САЩ и Украйна са пропуснали потенциална възможност да осигурят мир при далеч по-благоприятни условия, отколкото тези, които Путин е готов да обсъди сега. Кон не иска да създава впечатлението, че е бил уверен в успеха, но смята, че САЩ и Украйна са могли да направят повече, за да проверят готовността на Путин за приемлив компромис. 

И Путин, и Ушаков казаха на Варниг, че Съливан е отхвърлил необходимостта от този канал. Но бивши американски служители ми казаха, че Ушаков никога не е повдигал темата за канала на Варниг, нито за други подобни, докато той е бил активен. Това би означавало, че именно Ушаков, а не Съливан, е този, който е обрекъл усилията на Варниг в някаква териториална игра на власт в Кремъл. Дмитрий Песков, говорителят на Путин, не отговори на молбата за коментар. Ушаков не отговори на молбата за коментар. Бившите американски длъжностни лица имаха и различни мнения относно това колко полезни са били усилията на Кон и каква подкрепа от Белия дом той всъщност е имал. Те казаха, че са разглеждали платформата просто като още един елемент в огромното море от мътни, объркващи и често противоречащи си данни за истинските намерения на Путин. Грийн оприличи американския разузнавателен и политически апарат на "гигантски всмукващ звук", който се опитва да събере колкото се може повече информация. Грин отрича да е казал на Кон, че САЩ и Русия не са водили сериозни преговори през този период. Страховете от ескалация, които Варниг описа по време на първите им срещи, бяха изглеждали твърде реални за Кон и Форесман; бивши длъжностни лица също ми казаха, че разузнавателната общност на САЩ е оценила шансовете за използване на ядрени оръжия на 50:50. Но Варниг настоя, че никога не е казвал на американците, че се притеснява, че ескалацията ще бъде ядрена, или че Путин ще бъде този, който ще я предизвика.  В началото на войната на Варниг му беше емоционално трудно да възобнови контакта с приятеля си.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.