Чешкият Бай Ганьо в България и в Средновековието

Сватоплук Чех е един от най-обичаните чешки поети и белетристи на 19 век. Авторът е известен с блестящия си стил, чрез който успява да внуши чрез поезия и проза своята гражданска позиция.

В поредицата „Пътешествията на пан Броучек“ той, опирайки се на традициите на европейската сатира от 19 век, я използва, за да внуши собствените си идеи, да я обогати и да създаде собствен стил, и в една съвършена композиция да разкаже и опише оригиналната си визия за света и живота на своите съвременници.

Вторият роман от поредицата е „Разходката на пан Броудчек из ХV столетие“. Издадена през 1889-та година, книгата би могла да се нарече фантастичен приключенски хумористичен роман или фантастична сатира. В нея пан Броудчек не е просто антипод на средновековния човек, а и носталгично въплъщение на това, което съвременниците на автора отдавна са изгубили.

„Пътешествията на пан Броучек“ е издаден в България от Еднорог по случай 160-годишнината от рождението на автора и беше представен в четвъртък в Чешкия културен център.

Главният персонаж в романите на Чех – Броучек, се появява в творчеството на писателя като антигрой, съчетаващ в себе си всички черти, които Чех е ненавиждал у съвременниците си – егоизъм, малодушие, безпринципност, гражданска пасивност, капризничество.

Освен това Броучек е типичният буржоа от втората половина на XIX век. По своя замисъл той особено прилича на Алековия Бай-Ганьо. Само дето е малко по-цивилизован и поставен в по-особени обстоятелства. Както ще видите в самата книга обаче, културният обмен с новата среда и условия или липсата на такъв се осъществява по много подобен начин на този между Бай Ганьо и Европа.

В първата книга за пътешествията на популярния герой на Чех, определена като литературна пародия, Броудчек прави една разходка до Луната. Разбира се не от любов към странството и приключенията, а от нежното му влечение към пражката бира.

По подобен начин се осъществява и попадането му в Средновековието...

След като веднъж е полетял нагоре, той достига до Средновековието доста по-лесно – след една вечер на разгорещени спорове по обществени и исторически теми в кръчмата, които налагат за охлаждане на емоцията пиенето на много бира, Броудчек пада в нещо като шахта на изба. Скокът му в пространството обаче се оказва далеч по-незначителен в сравнение с този във времето.

Защото добродушният, сприхав и порядъчно страхлив любител на бирата попада в далечния страшен и славен 15 век. И го сполетяват всички несгоди на човека от 19 век, попаднал назад във времето.

Трябва да носи пола, да се съобрази с обичаите и вярванията на тогашните жители на Прага. Трябва да превъзмогне и капризите си, да носи пола и да живее на ужасните, покрити с отпадъци средновековни улици. И дори това, че е кален от случката на Луната, не го предпазва от вълнението и недоволството от новите условия, в които е поставен.

Освен това става ясно колко е важно да познаваш историята. Защото се оказва,  че скокът му го е отвел в драматичен момент от историята на Чехия – обсадата на Прага от кръстоносците по време на управлението на Ян Хус. В крайна сметка самият Броучек се оказва въвлечен в борбата, но там той е неадекватен горе-долу колкото Швейк. Накрая дори дезертира.

И макар че толкова безславно се представя в борбата с условията и изискванията на времето, във всяка от тринайсетте глави на книгата той размива с простотата и капризността, както и с безумните неща, които преживява и мисли. Отгоре на всичко, заедно с многобройните опасности, над главата му надвисва и любовта.

Слава богу, всичко това свършва по лек и безболезнен начин. Какъв е той, ще разберете от самата книга...

Издава Еднорог