Линч на хартия

Дейвид Линч е режисьор, когото или харесваш, или не. Не мисля, че има средно положение. Да не говорим, че почти 100% от моето поколение, които са били в невръстна възраст , когато за първи път излъчваха “Туин Пийкс”, са дълбоко деформирани и наплашени от този сериал.

Или най-малкото го помнят с това, че родителите им не са им позволявали да го гледат.

За филмите на Линч често се казва, че проникват в съзнанието на зрителите и рядко го напускат, докато не достигнат до всяка точка от него и не го завладеят напълно.

Във филмите му той много често е воден от странното, мистичното, това, което не виждаш, но си сигурен, че е там и точно заради това, не те оставя на мира. В същото време, те са много близки до живота, реалистични, сякаш е снимал малка част от необятното ни всекидневие, което повечето хора също могат да видят, но да твърде заети да се загледат.

Поради тази свръхчувствителност и наистина усещане, от което те побиват тръпки, от филмите му, аз нямах търпение да прочета първата му книга, издадена на български. Мислех си, че в нея поне за малко ще се повдигне завесата от синьо кадифе и ще проникна малко по-дълбоко в съзнанието и мислите на човека, когото съм пускала прекалено много в моите.

За моя огромна изненада се оказа, че книгата има нещо общо и със съзнанието, и с филмите на Линч, но по никакъв начин не отрива неговата личност.

“Да уловиш голямата риба” е книга, с която големият режисьор обяснява как неговото собствено съзнание достига до идеите – тези откачени хрумвания за филмите му – били генерални за истории, или просто за елементи от кадрите. Оказва се, че огромната му креативна енергия е постигната чрез... медитация.

Режисьорът разказва за техниките, чрез които развива съзнанието си, улавя идеите и придава форма на абстрактното. В 5 кратки откъса той непрекъснато апелира и твърди, че всеки човек може да достигне до собствените си прозрения и разширяване на творческите си възможности само и единствено чрез трансцендентна медитация.

Разбира се, Линч не разказва как, медитирайки, идеите - като огромни летящи риби - долитат при него. Според режисьора, за да достигнеш до голямото, до същественото, уникалното и оригиналното, трябва да се потопиш дълбоко – в себе си, в “Обединеното поле”, където са наистина големите риби.

За да докаже това, режисьорът вмъква множество лични преживявания, биографични бележки и уточнения за начина, по който е достигнал до някои от идеите, които в последствие е филмирал. Той говори за професията си, за образованието си на художник, за начина, по който избира актьорите за филмите си и как работи с тях.

В книгата е отделено място и за най-новия му филм - “Инланд емпайър”, който съвсем скоро българските зрители имаха възможността да видят – по време на София филм фест.

Режисьорът говори за новите технологии при заснемането на филмите (Инланд Емпайър е изцяло заснет с дигитална камера), за бъдещето на киното и за всичките си филми. Най-важното обаче си остава – чистотата на съзнанието и начинът за постигането й – медитация.

В заключение, макар да има риск от разочарование за тези, които очакват малко повече разкрития за филмите на Линч от първата му книга, според мен “Да уловиш голямата риба” е наистина приятно и интересно четиво. И като цяло – успешен улов...

Издава: Колибри