Труп след труп и една иронична жена

По принцип съм доста резервирана, когато чуя за криминален роман, написан от жена. Без да съм експерт в този тип литературa обаче, според мен качествата на новата книга на Алисия Бартлет са немалко, въпреки че са блеснали горе-долу на tabula rasa (не в смисъл, че главата ми е куха, а по-скоро че мозъчната гънка, отговаряща за крими-литературата е доста неизразителна...).

Авторката сама по себе си ми стана интересна, защото беше в България за представянето на "Хартиени мъртъвци". Алисия Бaртлет е една от най-популярните и издавани авторки през последните 20 години в Испания. Книгите й се продават добре, критиката я обича, носителка е на наградата “Лумен” (1997) за най-добра испанска писателка. Пише във всякакви жанрове. Разбира се, най-успешна е криминалната й поредица и тя обяснява влечението си към този тип писане така: Женската душа също участва в тъмната страна на човека. Жените не сме ангели.”.

При гостуването си Бартлет заяви, че пише всеки ден по много часове, не разчита на вдъхновението, за да седне пред компютъра и не взима историите си от криминалните хроники във вестниците.

Главната героиня, която е създала обаче, има прототип в реалността. И той е... самата писателка. Тя описва своето своеобразно алтер его – инспекторката от полицията Петра Деликадо като ”привлекателна 40-годишна жена, скептична, иронична и с чувство за хумор. Тя е опит за главна героиня, способна да вижда нещата, да ги анализира, а също и да действа.” Макар приликите между двете да не са съществени, и двете имат уклон да се поддават на любовната страст (нееднократно, поради което са с не един брак), и двете са далеч от мисълта, че голямата цел на жената е майчинството, и двете имат купища чувство за хумор и скепсис.

В „Хартиени мъртъвци” Петра разследва убийството на може би най-мразения репортер в страната. Тоест – мотиви много, предполагаеми извършители – половината „елит” на държавата, барабар с феновете им. И докато с партньора й Гарсон са заплетени около уликите и живота на жертвата, около тях падат труп след труп – по необяснима логика.

В света на кича, клюките, помията и мръсните гащи, изваждани на показ за пари, всичко е толкова объркано, че двамата едва изплуват от непрекъснато натрупващата се информация, която задръства всеки път към разрешаването на случая. В крайна сметка обаче случаят е разкрит, извършителите – ясни, и всичко си идва на мястото. Включително отпочиналия и свеж вид – на лицето на Петра.

Цялата мистерия е изградена от авторката по интересен и забавен начин. Стилът е стегнат, без излишни разсъждения и това, което наистина е оплетено, е случаят. Макар самата интрига да не е с десетки оригинални завои, книгата се чете наистина на един дъх. Ритъмът на действието е уцелен идеално, а темата е интересно разгледана. Блясъкът и мръсотията не са противопоставени, а пресъздадени в своето взаимодействие. И не всичко, което блести се оказва злато, или най-малкото ако е – то със сигурност има дебела черна сянка, ако го погледнеш от подходящата страна.

Героите, особено тези, с които авторката се занимава най-много са пресъздадени правдоподобно, без страх от психологически дълбочини, които дават свят на основните персонажи и на действията им. Още от самото начало върху читателя се изсипват куп остроумни шеги, изречени по доста приятен самоироничен начин както от инспекторката, така и от партньора й. Всъщност, именно отношенията между двамата са това, което те кара да четеш редовете между поредицата обрати и разкрития.

Алисия Хименес Бартлет пише по изключително женски начин и не се срамува нито от тази си женственост, нито от разкриването на съкровенните си страхове и мании. Което директно я маха от досадната колонка на феминистките писателки (Тя казва в интервю „На тоя свят ти се прощава, че не си красива само при едно положение - ако се опитваш да си красива.”, хаха).

Изобщо, „Хартиени мъртъвци” е удобно развлекателно четиво, което може да запълни като нищо времето, отделено за зяпане в трамвая (гледай да не изпуснеш спирката – доста е увлекателно) или някой почивен следобед.

Оглеждай се след около година и за новата книга на писателката, която, според нейните думи, ще е далеч по-некомерсиална, експериментална и трудносмилаема -  ”едно разчистване на сметки със самите жени. Задето се смята, че мъжът като понятие е в криза и че жените като такива сме самата прелест.”

Брррр, треперете!