Дрън-дрън на тамбурата и "О, любима" на устата

Някак винаги съм се увличала от трубадурските песни и живот. Освен това коя малка Жулиета не мечтае под прозореца й някоя вечер да цъфне някой красив принц, да върже белия кон на отсрещната улична лампа и да не прасне едно яко соло на тамбура, от чиито трели целият квартал да разбере колко са хубави очите й.

Дрън-дрън о, любима, искам вечно да те има- та, пляс-пляс, зяпа те в захлас и т.н.

Надеждите ми рязко се килнаха към нулата, когато се преместихме на 11 етаж и с моя страх от високо и леко късогледство, ни момъка щях да видя, ни той да достигне с душевните си изляния до мен.

Щеше да достигне най-много до седмия етаж, където чичо Гошо изобретателно щеше да му пльосне една кофа на кофата и да се приключи с куртоазната любов.

И като стана дума за куртоазна, трубадурите са обичали само така – куртоазно. Само по една дама на сърце. Завинаги – дето пее Тони Димитрова – веднъж се обича, веднъж се живее. И многократно за това се пее, бих добавила, заедно с едно драматично “тъ-дъ-дъ-дъъъм” на тамбурата.

Какво още е важно за трубадурите, можем да научим от новата книга на издателство Персей - “Светът на трубадурите” на Симеон Хаджикосев.

Професорът близо три десетилетия се занимава с изследване и превеждане на поезията на западноевропейските трубадури, наричани в Германия минезингери, а в Португалия - жуграиш.

Изданието включва и антология със стихове на поети-трубадури от различни страни – Бертран де Борн, Маркабрю, Бернарт де Вентадоур, Джираут де Борнел, Гауселм Файдит, Пейре Видал, графиня де Дие, Пейре Карденал, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Жуау де Гиляде и др.

В книгата се проследява как през XII в. в придворните и аристократичните кръгове на Централна и Западна Европа се създава нова култура, която утвърждава култа към дамата на сърцето и свързаната с него куртоазна любов.

Странстващи поети създават песни, възпяващи предаността към прекрасна земна жена в противовес на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. И плъзват насам-натам по кръчми, страноприемници, прашни пътища и кралски дворове. Възкресени са античните мотиви за радостта от живота, насладата от виното и любовта в творчеството. В живота те едва ли някога са излизали от мода...

Точно тук е и ключът към бързия успех и популяризация на явлението - създавани на говоримия народен език, песните на трубадурите достигат до най-широка публика и поставят началото на новата европейска поезия.

Сред новите поети има императори, крале и аристократи редом с непознати творци, чието единствено богатство е поетическият им дар.

Сред поетите трубадури има представители от всяко стъпалце на социалната стълбица – търговци, кожухари, шивачи, златари, крале (Ричард Лъвското сърце), духовници и дори – подхвърлени деца.

Изглежда, мнозина трубадури дори са си имали жонгльори-изпълнители на песните им. Но докато трубадурите са автори и изпълнители на песните, менестрелите и жонгльорите са изпълнители от по-нисък ранг.

Обширното проучване на това явление продължава много далеч. И тръгва отдалеч – през 1979 г. проф. Симеон Хаджикосев е лектор по български език в един от университетите на френския град Лион.

Там започва да работи върху превода на португалска класическа поезия и така се увлича, че през 1982 г. се ориентира към проблематиката на куртоазната любов и лириката на трубадурите. Така – през проучването и превода на стотици стихове, започва оформянето на обемната поетическа антология, представяща трубадурската поезия в настоящата книга.

В нея се споменават примери за това, че трубадурите са стигнали дори до нашите земи - през XIII в. трубадурски песни са се изпълнявали и в двора на Асеневци.

И ако това е недоказан факт, открит остава не по-малко интересният въпрос защо куртоазната традиция не е успяла да се наложи по нашите земи. За тогава не знам, ама сега сериозно ме притеснява високият етаж...