Сладко, люто и с мирис на жена. Книга на седмицата.

Може да се каже, че новата книга на Лаура Ескивел - „Съкровени вкуснотии“ - е десерт. Или основно ястие. Може и да е ордьовър. Но не и лъжица. За голяма уста. Нито пък за всяка. Изобщо – сигурното е, че има силен аромат, подправки, философия като за няколко народни поговорки и е вкусна.

Самата Ескивел я определя като „Философски трактат за кухнята“. За справка мексиканската авторка вече има опит с доброто и успешно готвене – предишната й книга “Като гореща вода за шоколад” е световен бестселър, преведен на 35 езика и продаден в 4,5 милиона екземпляра.

„Съкровени вкуснотии“, подобно на „Афродита“ на Исабел Алиенде, разглежда връзката между готвенето, храненето и любовта. Също като в „Супата на Кафка“ на Марк Крик, и тук има стил на всяка рецепта. Само че стилът се определя от субективната емоция, която дадената гозба извиква в съзнанието на авторката.

Рецептите минават през любов, ревност, измама, чревоугодничество, смърт, революция и много други асоциации и лични истории. Илюстрирани са невероятно красиво от Ф. Мелендес, което прави книгата нещо като албум с ухаещи спомени.

Защото става дума за съкровените изживявания, рецепти и възприятия на авторката. Наситени са с аромати, огън, вкус и сюжети. В тях тя се опитва да възстанови отдавна изгубените спомени за топлата кухня на майка си и баба си, да приготви мислено всички безумно трудни и миризливи мексикански гозби и да ги усети толкова ясно, че да започне да храносмила.

Междувременно, на сит от вълнения стомах, да ситуира жената в контекста на новата й социална роля, която изисква от нея да се храни с полуфабриканти, да не готви и в същото време – да бъде нещо като еманципирана домакиня.

Според авторката, революцията, която предстои на жените, ще се състои „в завръщане към ритуалите, церемониите, в установяване на нови отношения със земята, с Вселената, със свещеното“.

Новият човек пък (често срещано досадно словосъчетание, което е изпълнено с идеологическа ирония и непрекъснато се среща в книгата) ще е „същество, което ще отдаде дължимото както на производството, така и на възпроиводството, както на разума, така и на емоцията, както на личното, така и на общественото, както на материалното, така и на духовното“.

Крайното заключение е, че енергията на жената, която може да готви, „примесена с миризмите, вкусовете, структурата, прониква в тялото на мъжа – топла, сладостна, и предизвиква гастрономическо и сексуално удоволствие.“. Така „тук няма война на половете“.

Всъщност, книгата е онази мечта за завръщане към партиархалното, която най-вероятно заразява всеки, който някога е живял сред голямо семейство в малко село.

Нещо като неизлечимите спомени за варене на лютеница у нас и вкуса й върху топъл хляб. Или ритуалът, познат като „Дядо вари ракия и я опитва на всеки половин час от 70º надолу“. Само дето в Мексико и лютеницата, и текилата са по-люти...

Издава: Колибри